Спомням си, веднъж те обичах. Веднъж бях много влюбена, спомням си!
Бях забравила или съм искала да забравя - сега това не помня.
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръж.
Тогава, сигурна съм, беше лято и сигурна съм, имаше череши. Черешите не знам кога цъфтят, но знам, че лятото ги има, а плодовете им са сладки, презряват, капят и оставят кървави лекета. Тогава, спомням си, че имаше смокини, които, сигурна съм, не опитах, но знам, че стават черно-сини, изкапват и умират.
Било е лято, вече казах, и съм те искала, и съм обичала, навярно силно съм ти вярвала и съм обричала и себе си, и мене си.
Било е лято, ала преди толкова години, но сигурна съм, че го имаше.
Тогава, сигурна съм, имаше и миди, и раци, октоподи, риби, навярно имало е и скариди...
Тогава, сигурна съм, че съм пила вино, било е бяло, може би пенливо.
Тогава знам, че имало е пясък, кафе на пясък ...