Забравен, топъл, разтопен
Спомням си, веднъж те обичах. Веднъж бях много влюбена, спомням си!
Бях забравила или съм искала да забравя - сега това не помня.
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръж.
Тогава, сигурна съм, беше лято и сигурна съм, имаше череши. Черешите не знам кога цъфтят, но знам, че лятото ги има, а плодовете им са сладки, презряват, капят и оставят кървави лекета. Тогава, спомням си, че имаше смокини, които, сигурна съм, не опитах, но знам, че стават черно-сини, изкапват и умират.
Било е лято, вече казах, и съм те искала, и съм обичала, навярно силно съм ти вярвала и съм обричала и себе си, и мене си.
Било е лято, ала преди толкова години, но сигурна съм, че го имаше.
Тогава, сигурна съм, имаше и миди, и раци, октоподи, риби, навярно имало е и скариди...
Тогава, сигурна съм, че съм пила вино, било е бяло, може би пенливо.
Тогава знам, че имало е пясък, кафе на пясък, може би с бисквити.
Веднъж си спомням, че съм те обичала.
Тогава може би съм била много глупава, а може би и днес съм си все същата.
Тогава, преди толкова години, водата, сигурна съм, е била солена, била съм близо до морето и, предполагам, съм се чувствала смутена...
Сега се сещам, че тогава, напълно сигурна съм, имаше и марципан - та марципан си има и през цялата година, но с тази разлика, че лятото е топъл, разтопен и по-горчив.
Било е лято като всяко друго и може би след време пак ще се повтори, но за тогава имам ясен спомен, тъй все едно е същото си лято.
Тогава, много вероятно, в дълбоките ми деколтета са падали звезди и злато, но кой ли знае, аз защо не помня.
Обаче, сигурна съм, имаше къпини, което пък ме кара да си мисля, че сто на сто по улиците сини, вървели са си продавачи с кофички с малини...
Било е лято и съм те обичала.
Било е лято - имало е сладолед и лед на бучки, може би фрапе.
Било е лято - имало е дини, и пъпеши, лимони, мандарини.
Такова лято как ли се забравя? Навярно аз съм много глупава...
Веднъж си спомням как съм те обичала.
Обичала съм теб и лятото, а после кой ли знай защо съм искала да го забравя...
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Било е лято, сигурна съм както никога, но вероятно аз съм много глупава, щом помня мене, себе си и лятото, храната, водораслите, от чайки ятото, а нямам спомен теб да съм те виждала...
Къде си бил за цяло лято? Един пейзаж в главата ми се самонарисува и аз съм там с дълбоките си деколтета, а покрай мене, някой трил е с гума... Навярно ти си в белите полета, където лятото не е било, не е сега и няма и да бъде.
Веднъж си спомням, че съм те обичала.
Било е лято и до болка съм се вричала, но кой си ти, щом днес не помня, защото трудно е да се докаже.
Понякога обаче тъй се получава - да искаш да забравиш и да го направиш...
© Гергана Янчева All rights reserved.
))))
