На кръстопътя, където се разделяха, те дълго се държаха за ръце. После те бяха навсякъде заедно - в училище, в залата, на разходка и кино. Огнимир не й казваше, че я обича, както правят всички донжуановци.  С нищо не потъпка нейните желания и не оскърби нейните чувства. Деси се запозна с брат му, който беше по-голям, но също много добър човек. По-късно тя се запозна с цялото семейство и спечели обичта и уважението им. Тази тяхна дружба не им пречеше. Те бяха първенци в спорта и в училището. Но се намериха и такива, които да завиждат на тяхното щастие, в това число повече момичета. Първа дръзна Лили да разруши тяхната дружба. Тя се мъчеше да опетни Деси пред Оги, но не успя. Те щастливи посрещнаха Новата година, но не подозираха какво може да им донесе тя.

Беше много хубаво, когато двамата се чукнаха с пълни чаши, пожелавайки си вечно щастие, здраве и се целунаха радостни.  Така щастливи, те посрещнаха и пролетта. Идваше краят на учебната година. Всеки ученик очакваше с трепет този ден. Десислава трябваше с другите комсомолци да замине на училищна бригада далеч, в един комбинат, а на Оги му престояха сериозни състезания и той трябваше да остане в града и да тренира упорито. Това щеше да бъде тяхната първа раздяла. И, точно в миговете на тази раздяла, се появи Лили.

Деси дълго чака на уреченото място Оги. Той не идваше. Някаква сила я отвеждаше пред паметника. Там тя видя Лили и Огнимир да разговарят. Деси знаеше за любовта на Лили към Огнимир, но той се е заклел и за нищо на света няма да й измени. И тя му вярваше.

А сега! Какво е станало? Защо, в тяхната последна вечер, той избра да бъде  раздяла завинаги? Защо не дочака тя да замине и да й пише? Щеше да бъде по-леко. За миг в нея всичко се обърна. Краката  й се подкосиха. Главата й се завъртя и тя политна да падне, но успя да се хване за едни железа. Огнимир не беше я видял. Но за момент той вдигна глава и я видя - бледа, трепкаща, но все пак с вдигната глава. Деси видя неговия поглед и сякаш тоййи вдъхваше кураж. Тя тръгна, макар още трепереща, но, като ги наближи, се овладя и каза:

- Добър вечер!

И погледна Оги с един поглед, в който той съзря въпрос.

- Аз Ви обичах! Защо ти падна? Защо ти излезе по-слабият?

В тези нейни въпроси имаше дълбока болка по изгубеното, съжаление към него - предишния приятел и все пак гордост.

- Деси, Деси! Десислава!... Върни се!... Ти грешно си разбрала, Деси!

Но тя вече тичаше силно, без да се обръща. Чувстваше, че той я гони. Сълзи течаха по бузите й. Хората я гледаха учудено, минавайки покрай нея. Как й се искаше да спре, да се обърне, и, както  по-преди, да облегне глава на топлото му рамо. Но, не.... Това значи да му прости и да се унижи пред тия всички ученички. Тя с последни усилия се скри в един вход. Оги не я забеляза и продължи. Тя го видя за част от секундата как премина с разрошени коси и потно лице.

- Ех, Оги, Оги! Аз не вярвам да си намерил друго момиче в света, което да те обича като мен. Но аз няма да те прокълна, а от сърце ти желая да бъдеш щастлив навсякъде. За мен не си спомняй и не тъжи. Аз съм само "другата", която трябваше да напусне играта. Нека тая, която влезе в твоето сърце, ти донесе това, което аз не съумях да ти дам, за да те направя щастлив!

Това тя промълви в тъмния вход и се прости със своята свидна любов, за да направи другите щастливи. После, съвсем отмаляла, се прибра в къщи.

На другата сутрин рано тръгваше бригадирският влак. Деси стана, с натежала глава, не спала цяла нощ, както и през оная първата, но сега не изпитваше умората от щастието, а се чувстваше самотна. Отиде на гарата последна. Разбра, че Оги е там и незабелязано се промъкна във вагона. Тя щеше да бъде на бригада с най-добрия приятел на Оги - Боян. Бяха се разбрали Деси да не се отделя от него. Сега тя не искаше да го види, защото знаеше, че той е там при него. Когато спирачките на вагона започнаха да скърцат, тя не издържа и се затича към прозореца. Боян я видя, втурна се след нея и я спря на един прозорец. На перона тя видя да стои Огнимир, блед, с дълбоки сенки под очите и разпиляна коса. Той също не бе спал тази нощ. Той я видя и сякаш я погледна цяла с погледа си. Неспособни да си кажат нито дума, те се гледаха вкаменени. Но влакът тръгваше. Тогава Огнимир затича  заедно с влака. Несъзнателно от очите му капеха сълзи, Десислава също плачеше, готова да скочи при него. Влакът усили хода си и Оги започна да изостава, докато съвсем се изгуби. Деси разбра, че той е невинен, че той е пак нейният добър Оги и го запомни такъв - тичащ, разперил ръце, с мокри бузи от сълзите, разкопчана риза, изпомачкани дънки.

Колелата на влака потропваха равномерно и спокойно. Тя в купето седна срещу Боян. Всички погледи бяха отправени към нея. Тя вдигна глава, погледна ги и леко усмихвайки се каза:

- Нищо! Това може би трябваше да се случи, за да проверим силата на любовта си. Най-много в живота се радвам на това, което е изградено с мъка.

Така, леко развеселена, пристигна в комбината. Всеки ден и нощ й се явяваше образът на Оги - такъв, какъвто Деси го помнеше. Той я следваше и й вдъхваше кураж и смелост.

                                                                                                                следва