Лельо, аз съм голям късметлия – заминавам за Австралия. Весели две лета, две есени, две зими  и две пролети – няма да ме има две години... Снощи цяла вечер не съм спал – бързах да играя с играчките си. Като тръгваме, ще вземем много малко от тях. Мама и тати там ще ми купят други. Ти знаеш ли, лельо, че в Австралия левовете не са левове, а долари? И че стотинките не са стотинки, а центове?

   А пък баба по цял ден плаче, плаче – за мене. Казвам ѝ, че ще ме вижда по Скайп-а. Аз ще ѝ протягам ръчичката си, а тя да си представя, че я гъделичкам. Да ми поливате костилката от прасковата, дето я посадих. Като поникне, няма да я пипате. Щом се върна, ще донеса от Ямача една пръчка, два метра висока, да я подпирам. Когато късаш листове от календара, продължавай да ми правиш лодки и да ги оставяш в бабиния шкаф. През ваканцията направи торта, вземи парче от нея и отиди в Градската градина. Чакай да видиш едно момче с каска и наколенки – това е моят приятел Елизар, който се е върнал от Америка. Кажи му да дойде на почивка в Австралия и да ме намери там, за да видим кенгурутата. В океана няма да се къпем, защото има акули. И в езерата няма да влизаме – да не ни изядат крокодилите.