Защо животът ми е толкова скапан?
2.1K
0
2
1 мин за четене
Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... Колко ли деца са минали през този АД?
Сега нямам нерви, останах без психика, вече не съм човек!
Всеки път когато си идва майка ми (живее и работи в Италия) навлиза с гръм и трясък в живота ми! Иска да навакса пропуснатото... Е, не става така!!! Как да и обясня? Тя не разбира. От 4 дни не си говорим. Преди малко имаше скандал... отново. За пропуснатото, егоизма, отчуждението, болката. Облече се и излезе.
Искам майка така, както тя иска дъщеря. Не се държи с мен като с голям, зрял човек (на 21 съм), няма ми доверие; за нея винаги аз постъпвам грешно. Тя се съжалява, хленчи, слаба е, а аз се дразня от това. Мраза сълзите и рева - вбесяват ме, тя и това не разбира - казва, че няма смисъл да говори с мен. Постоянно ме сравнява с баща ми!
Не мога да си подредя мислите, в главата ми е каша!!! Вече дори не знам мога ли да мисля. Но така е по-лесно; да не мисля. Не се бях замисляла до този момент, не исках; но се наложи.
Знам само, че имам нужда от майка, но разбиранията ни с нея за отношението ''майка- дъщеря'' се разминават!!! Искам нормално семейство, но то вече е съсипано!!!
Простите неща са най- сложни!
Надявам се да имам семейство, поне в някой друг живот... В този вече всичко се разпадна; всичко е въглен и пепел...!
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... Колко ли деца са минали през този АД?
Сега нямам нерви, останах без психика, вече не съм човек!
Всеки път когато си идва майка ми (живее и работи в Италия) навлиза с гръм и трясък в живота ми! Иска да навакса пропуснатото... Е, не става така!!! Как да и обясня? Тя не разбира. От 4 дни не си говорим. Преди малко имаше скандал... отново. За пропуснатото, егоизма, отчуждението, болката. Облече се и излезе.
Искам майка така, както тя иска дъщеря. Не се държи с мен като с голям, зрял човек (на 21 съм), няма ми доверие; за нея винаги аз постъпвам грешно. Тя се съжалява, хленчи, слаба е, а аз се дразня от това. Мраза сълзите и рева - вбесяват ме, тя и това не разбира - казва, че няма смисъл да говори с мен. Постоянно ме сравнява с баща ми!
Не мога да си подредя мислите, в главата ми е каша!!! Вече дори не знам мога ли да мисля. Но така е по-лесно; да не мисля. Не се бях замисляла до този момент, не исках; но се наложи.
Знам само, че имам нужда от майка, но разбиранията ни с нея за отношението ''майка- дъщеря'' се разминават!!! Искам нормално семейство, но то вече е съсипано!!!
Простите неща са най- сложни!
Надявам се да имам семейство, поне в някой друг живот... В този вече всичко се разпадна; всичко е въглен и пепел...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коколлляк Все права защищены
Тъжна история, наистина, безсъмнено, но представи си, ако ти си била само свидетел на този ад между нея и баща ти, тя какво е преживяла, колко е страдала самата тя. Може би се чувства зле и тя, затова те сравнява, може би я боли. Не се предавай в никакъв случай. Мисли за себе си повече, изолирай негативната енергия, която ти предава всеки път, когато "навлиза с гръм и трясък". Ще се радвам да ми пишеш как си 
