От известно време насам този въпрос занимава съзнанието и обкръжението ми, и реших, че неделя вечер е една чудесна вечер да седна и да помисля, да попиша.
Защо си падаме по мъжкарани? Въпрос, който вълнува нежния пол и в частност тези, които харесваме представителите на същия този нежен пол.
Говорейки за себе си, защото няма как да говоря от името на женското съсловие харесващо жени: лично аз първо правя контакта очи с очи. Ако се осъществи цялото ми същество започва да търси контакта душа-характер-личност. И паснем ли си вече там, то тогава останалото идва в последствие.
Ако, защото сме самотни и винаги ни изоставят, издокараме външния си вид така, че да изглеждаме като мъжкарани, каква е гаранцията, че "мацките" ще долетят при нас като мухи на мед? И не е ли много повърхностно това? Не трябва ли да бъдем харесани заради това, което притежаваме като качества, а в последствие да харесат и външността ни? ...
Ако, също така, няма химия между двата обекта (химия, която вярвам се дължи на ...