От известно време насам този въпрос занимава съзнанието и обкръжението ми, и реших, че неделя вечер е една чудесна вечер да седна и да помисля, да попиша.
Защо си падаме по мъжкарани? Въпрос, който вълнува нежния пол и в частност тези, които харесваме представителите на същия този нежен пол.
Говорейки за себе си, защото няма как да говоря от името на женското съсловие харесващо жени: лично аз първо правя контакта очи с очи. Ако се осъществи цялото ми същество започва да търси контакта душа-характер-личност. И паснем ли си вече там, то тогава останалото идва в последствие.
Ако, защото сме самотни и винаги ни изоставят, издокараме външния си вид така, че да изглеждаме като мъжкарани, каква е гаранцията, че "мацките" ще долетят при нас като мухи на мед? И не е ли много повърхностно това? Не трябва ли да бъдем харесани заради това, което притежаваме като качества, а в последствие да харесат и външността ни? ...
Ако, също така, няма химия между двата обекта (химия, която вярвам се дължи на вътрешното ни излъчване) ... то тогава има ли значение дали сме женствени или сме мъжкарани? Тогава единствено бихме били нечия поредна бройка...
И въпреки това... Какво толкова ни привлича в мъжките момичета? Дали ни привличат като магнит, защото нашето вътрешно аз копнее за някой, който да ни закриля, покровителства, контролира? Дали имаме такова влечение, защото по един или друг начин, в една връзка трябва да има тежка, "мъжка" дума? Или пък съдбата така е начертала пътя на всички ни, че за всеки влак да има пътници? Защо гледаме първо външния вид? Нима сме отвикнали да търсим първо душа и затова търсим първо очи, тяло, коса, и изобщо всичко онова, което е далече от вътрешната красота? (т.е гледаме опаковката, но не се интересуваме от съдържанието) ...
И гледайки предимно външността - не сме ли заели "достойно" мястото на мъжете, които преценяват първо по това колко са дълги краката ни, колко тънък е ханша ни, и колко големи са гърдите ни?
След разговор с няколко приятелки, представителки на "нежния" пол и на мъжкараните едните казват:
"Всичко е динамика, енергия на другия човек. И то не бих казала "мъжкарани" понеже като чуя "мъжкарана" си представям една доста грозна картинка... Присъствие, енергия, самоувереност. Дават ти усещане, че си защитена."

"Лично мен никога не ме е привлича толкова външността, колкото характера и отношението, душевността на дадения човек !", казват още.

До тук мнението на тези жени доста се припокрива с моето. Ако насреща е женствена жена, която живее в свой собствен свят, обаче; която пали клечката от раз и изгаря всичко по пътя си; жена, която е... too much drama... е, тогава не трябва ли да бягаме? И какъв е шансът именно с тези неща да прогонва дори мъжкараните от себе си? ...

"Защо трябва да бягаш от нея? Тя е такава каквато е! Ако я харесваш или направо обичаш, защо да се отказваш от нея? А и дори да не става въпрос за такава връзка, а да кажем приятелска - не би ли трябвало да приемаме хората около нас такива каквито са?" ме питат нежните създания на свой ред. Казвам: "Да, така е, но бягат"
"Значи не са за нея!" отговарят.

Тенденция ли е - да търсиш и да не намираш? Да бягаш и да стоиш на едно място, за да те открият? И въпреки това да не те искат?
След няколко разговора с мои приятелки стигам до извода, че контакта душа-душа е много по - важен от визуалния и че ако човека насреща не прегърне първо душата ти, с всичките ти рани, и да залепи всичките й парченца, то тогава този човек не е за теб!!

За финал на днешният казус, попитах най - близката в живота си хетеро жена "Защо си падаме по мъжкарани?" и като страничен наблюдател отговорът беше: "Защото преди си търсила нещо определено в мъжете, с които си имала връзка и в един момент си го намерила в жените. Говоря за отношение и такива неща. А си падаш по мъжкарани именно, защото намираш разбиране в тях, но едновременно с това търсиш и "мъжкото присъствие ", защото макар, и мъничко, подсъзнателно това ти липсва..."
И тук идва разковничето... Душа ли търсим първо, която в последствие да облечем в някаква опаковка (без значение женствена или по - мъжка), външност ли гледаме първо и в последствие се привързваме към същността на тялото или сме пълни с някакви липси?
А може би за всеки човек по света има отредена сродна душа.....