Здраве да е

Преди няколко години ми се наложи да преживея медицинска интервенция, известна като "колоноскопия". За незапознатите, първо - блазе ви! 

Второ - колоноскопията е интимна връзка между човек и маркуч, като маркучът е мъжът във връзката, независимо от вашите желания, пол или сексуална ориентация. Ако трябва му готвите, носите му чехлите, пращате го на родителска среща, да разхожда кучето, на събрание на входа, но... ТОЙ е силният пол във вашите отношения! 

В моя случай колоноскопиите се оказаха цели три, първите две от които - без упойка! Викам си, на дърти години май ще "преплувам реката", ама нейсе, животът е по-як от срама! Да, в такива моменти философията върши работа.

Всъщност, нещата минаха почти добре, ако не броим леките странични ефекти: по време на първата процедура пуснах ръка на доктора и го поканих на вечеря.Той ми отказа, имал си сериозен приятел - гастроентеролог от ИСУЛ. След втората пенетрация директно изтръгнах маркуча и го заведох у нас да го запозная с родителите ми. Баща ми пи по една ракия с кандидат-зетя, сприятелиха се, и до днес претакат зелето заедно. Майка ми замина за Аржентина и оттогава не съм я чувал, а уж твърдеше, че ме обича и че съм от нея.

Третата колоноскопия - пълна скука: Отидох, седнах, легнах, упоиха ме, събудих се, станах, казаха готов си, само на първо време избягвай подскоците, зачудих се, тръгнах си, и чак по пътя към нас разбрах какво имат предвид - имах такова разкритие, че щом си отворех устата, ставаше течение. Както си вървях със зараждащ се антициклон в района на трети горен кариес, по Раковска ме подгони група пещерняци. Бягах, но един успя да проникне, даже разпъна палатка и запали огън. Ято прилепи основА колония в района на черния ми дроб, явно там винарките са най-хранителни. Как да е, стигнах до вкъщи, залостих вратата, отворих уста да поема въздух и стана такова течение, че издуха и пещерняка, и прилепите, че и част от далака ми. Между другото, запознах се с пещерняка, оказа се готино момче, каза ми, че се казва Сталактити Папазов, но аз не му повярвах - никой не кръщава детето си Папазов!

От здравната ни система обаче съм получавал не само унижения и угризения, а и един от най-милите комплименти, казван някога на аеробен организъм. Веднъж, докато се опитваше да ми вземе кръв от ръката, една сестра каза: "Имаш много красиви вени!" Изчервих се, стана ми приятно, и чак сега загрях защо жена ми все в ръцете ме гледа - не било от меркантилни подбуди, а от естетически! Обаче, казах си, мойта да ме прощава, но тази вечер "ще бодна в Хепи"! Само да хвърля някой лаф, и работата е опечена! Да, ама всички смешки за вени, дето ми хрумваха, бяха или за самоубийство, или касаеха една определена вена, която на този етап беше рано да вкарвам в употреба. Викам си, ще го давам стилно, зализах перчема, пуснах опасната усмивка и изфлиртих нехайно: "Бейби, усещам, че сме от една кръвна група! Искаш ли да сблъскаме нашите две тела в една космическа експлозия?! Само кажи, и резус-факторът ми е изцяло на твое разположение!" 

Не го прие добре, явно очакваше едно постно "благодаря!", натисна спринцовката с всичка сила, стана и излезе. Докато правех скречове около иглата в опит да се измъкна осъзнах, че не съм виновен - просто никога дотогава не бях получавал комплименти и не знаех как да реагирам.

И все пак, едно голо "благодаря!" е паешка работа пред това да благодариш на голо.