В зеленчуковата градина, грижлив стопанин зася семената на зелето и морковите. Едно до друго ги зася и те започнаха да растат. Дъжд ги поливаше, слънце ги огряваше и те растяха ли, растяха.

Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:

- Това ли е зелето? Нали на топка трябва да прилича, а то... Едни прави листа само.

Зелето слушаше, но мълчеше.

- Ще се свия в себе си и ще видят какво е зеле - си мислеше. Свиваше се в себе си. И листата си свиваше...

Времето минаваше. Зелките ставаха все по-големи и все повече заприличваха на топки. Големи кръгли топки.

Един ден стопанинът влезе в градината. Огледа я и отиде при тях.

- Я, какви зелки имам тази година. Здрави и кръгли са. Красота! О, и морковите са с много хубав цвят. Първо тях трябва да извадя за зимнината.

И... започна да ги издърпва от земята един по един. А те  се зачервяваха още повече. Не можеха да признаят, че от срам пред зелето са с такъв цвят. Нали му се присмиваха? Нали хубава дума не му казаха?

Стопанинът не знаеше нищо за това. Знаеше само, че има богата реколта.

А... морковите, нали знаете, и досега са червени.