Зима

15 окт. 2019 г., 20:27 2020-10-16T09:12:18+03:00

Проза » Другие

393 0 0

Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора.

Публикувано във:

Зима

Свързани произведения

Комментарии

Предложения