Лежа самотна в леглото си и мисля за нас...В съзнанието ми нахлуват редица спомени,които ме разплакват...Помня всяка ласка,всяка прегръдка,всяка целувка,а сега знам че вече няма да бъдем заедно!Ставам,поглеждам навън и виждам белия опустял парк,над който грее луната с хилядите звезди около нея.Виждам изсъхналите побелели клони и сякаш усещам студът отвън и...в далечината съзирам нашето място.Толкова щастливи бяхме до вчера, а днес-днес сме с разбити сърца и разбити мечти...Сълзи обливат лицето ми,толкова много искам да ти кажа,но не намирам думи,способни да опишат колко много те обичам,как ми липсваш и как...съжалявам ча те нараних!Поне сълзите са думите,които сърцето не може да изрече,а аз имам чувството че изпаках цял океан,съставен от сълзи,от чувства...от болка...и тази непоносима болка ме разкъсва...Сърцето плаче,умира...почти го няма вече!
Само спомени ми останаха!Чувствам се толкова объркана...и се мразя по-силно от всичко!Мразя себе си,защото те нараних,защото предадох доверието ти...Толкова много те обичам,но едва ли има значение!Боли ме,защото знам че и ти ме обичаш,сам ми го каза,но и двамата знаем че си прекалено горд и наранен за да се върнеш!Гледам снимките ни и си спомням с каква топлота ме гледаше,с какво доверие ми подари сърцето си!...а аз не го оправдах...предадох го...
Нима ще живеем разделени?Нима ще сме далеч един от друг!!!???
Не го вярвам...не е възможно да сме разделени!
Но се налага ди повярвам!Трябва да повярвам!!!
Обичам те с цялата си душа!Питаш се защо те обичам от душа,а не от сърце?Ами защото сърцето вече го нямам!То умря...
Стряскам се.Часът е четири...но не ми се спи!Но все пак се надявам да си разбрал какво значи тази зимна картина...Или ни си?!Е,нека те кажа:Луната е едничкото,което обичам и което стой над всичко-ТИ!Звездите са пърченцата от моето разбито сърце-ти го беше разбел преди време,помниш ле?но помни,че всяка частица от това сърце,те обича повече от 100 сърца!Иэсъхналите клони са убитите надежди,че ще бъдем заедно!А студът...това е студът в мен...това е самотата...!