Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свършеното, а после да се прибере в тихия си апартамент и да дремне преди истинския празник.

Улицата пресече върлинест мъж. Поогледа се, а после отиде до спирката. Втренчи поглед в Дядо Мраз.

- Ха! – рече с прегракнал глас – И си мислиш, че ще ти повярвам? Дядо Мраз… Нали Дядо Коледа те пенсионира?

Дядо Мраз въздъхна при появата на поредния тарикат, решил да се прави на остроумен.

- Като си оня дядо, защо чакаш автобуса, а не пътуваш с шейна?

Дядото гледаше нейде към хоризонта с надежда да зърне задаващия се автобус.

- Аз съм чел “Хари Потър”, теб те няма там – внезапно отряза натрапникът – Можеш ли да стреляш с тоя жезъл?

- Не – рече човекът – Аз просто разнасям подаръци…

Оня се оживи.

- Ами хайде, дарявай…

- Моля?

- Дарявай, де! Ей сега ще се опъна на пейката, ще затворя очи, а ти ще сложиш едни кънки до мен…

Дядо Мраз застина.

- Ама какви кънки? Аз нося подаръци за послушните деца…

- Бях послушен. Две години. В казармата, в Севлиево…

Дядо Мраз се огледа.

- Оставете ме на мира, а? Ще викам помощ!

Мъжът се оживи.

- Хайде заедно… Снежанке… Снежанкеее…

И зад спирката се появи млада жена – в хубава кожена дреха, усмихната, бодра.

Дългучът се загледа в нея, просто не отместваше погледа.

Красавицата го забеляза. После с потрепващ глас попита:

- Нещо ви е зле май, а?

- Не, не… Давай кънките!

- Моля?

- Кънките!… Къде са? В Снежния човек?

В този момент някакъв човек, облечен в бял кожух и с бял калпак, здраво стискащ детски кънки с панделка върху им, се спря до тях.

- Отдавна ли чакате?

- От колко години… – въздъхна дългунестият – Що писма изписах…

Младата жена се замисли.

- Какви писма? За какво?

Оня се тросна:

- Нали си ги чела там, в къщичката ви? Едни и същи. Само номерът на кънките беше различен… Давай кънките! – посегна той към тях.

- Я назад! – викна оня в бялото – Тези кънки са за сина ми!

- Лъжете! – убедено каза дългучът – Аз не съм ви син…

Тримата се спогледаха.

И в този момент приказното в снежната вечер надделя. Автобусът пристигна…

А на другата година висок слаб мъж, добре облечен и увит, чакаше на спирката Дядо Мраз… Цяла година беше слушал. И си искаше кънките…