Зимна приказка
Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свършеното, а после да се прибере в тихия си апартамент и да дремне преди истинския празник.
Улицата пресече върлинест мъж. Поогледа се, а после отиде до спирката. Втренчи поглед в Дядо Мраз.
- Ха! – рече с прегракнал глас – И си мислиш, че ще ти повярвам? Дядо Мраз… Нали Дядо Коледа те пенсионира?
Дядо Мраз въздъхна при появата на поредния тарикат, решил да се прави на остроумен.
- Като си оня дядо, защо чакаш автобуса, а не пътуваш с шейна?
Дядото гледаше нейде към хоризонта с надежда да зърне задаващия се автобус.
- Аз съм чел “Хари Потър”, теб те няма там – внезапно отряза натрапникът – Можеш ли да стреляш с тоя жезъл?
- Не – рече човекът – Аз просто разнасям подаръци…
Оня се оживи.
- Ами хайде, дарявай…
- Моля?
- Дарявай, де! Ей сега ще се опъна на пейката, ще затворя очи, а ти ще сложиш едни кънки до мен…
Дядо Мраз застина.
- Ама какви кънки? Аз нося подаръци за послушните деца…
- Бях послушен. Две години. В казармата, в Севлиево…
Дядо Мраз се огледа.
- Оставете ме на мира, а? Ще викам помощ!
Мъжът се оживи.
- Хайде заедно… Снежанке… Снежанкеее…
И зад спирката се появи млада жена – в хубава кожена дреха, усмихната, бодра.
Дългучът се загледа в нея, просто не отместваше погледа.
Красавицата го забеляза. После с потрепващ глас попита:
- Нещо ви е зле май, а?
- Не, не… Давай кънките!
- Моля?
- Кънките!… Къде са? В Снежния човек?
В този момент някакъв човек, облечен в бял кожух и с бял калпак, здраво стискащ детски кънки с панделка върху им, се спря до тях.
- Отдавна ли чакате?
- От колко години… – въздъхна дългунестият – Що писма изписах…
Младата жена се замисли.
- Какви писма? За какво?
Оня се тросна:
- Нали си ги чела там, в къщичката ви? Едни и същи. Само номерът на кънките беше различен… Давай кънките! – посегна той към тях.
- Я назад! – викна оня в бялото – Тези кънки са за сина ми!
- Лъжете! – убедено каза дългучът – Аз не съм ви син…
Тримата се спогледаха.
И в този момент приказното в снежната вечер надделя. Автобусът пристигна…
А на другата година висок слаб мъж, добре облечен и увит, чакаше на спирката Дядо Мраз… Цяла година беше слушал. И си искаше кънките…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
