Знаеш ли?
Знаеш ли? Сама си измислям кошмарите... и умишлено ги задържам в съзнанието си, сякаш искам, безмилостно упорито, да си докажа, че имам контрол върху сънищата си.
Провесвам тяло над парапета на възможностите си, а отдолу успявам да различа само слабостта си - разлята в бялоподобна мъгла... Мразя чувството да губя почва под краката си, душата си превърнах в грачене и зачаках... Някой друг да я превърне в мелодия...
Боли ме в мехури. А първичното вече не ми е интересно. Търся проявление на онези устреми, чието желание за растеж подхранвах сънено в най-смелите си утрини.
Знаеш ли? Днес за последен път пощадих утрото. От утре ще го тровя с изпаренията на кошмарните нощи... Вече не прося, не умолявам. Освен сладострастното острие на амнезията. И свикнах да разчитам само на собствените си... слабости. За да не се налага да виня другите.
Извърших убийство. Най-коварното от всички... погубих утопиите си. Но трябваше да го направя, за да не спирам растежа си. А ти ме караше да вярвам в красотата на желанията. От тях боли. Боли и от пътя нагоре. И от пътя надолу, странно, но боли.
Знаеш ли? И тази утопия ще свърши. Последната. Нашата. Не защото ме виниш. Не защото те виня. Не защото няма „обичам те". Не защото го има... Осъзнавам бавно и малко по малко как с всеки изминал ден не искам да се разделя с вярата, че живея, за да обичам някого... Като летен дъх на тополи до нажежен мармалад. Като безобидна настинка до злокачествен тумор, сраснат с клетките. И как всяко вдишване върху теб ме отдалечава болезнено от толкова краткото отваряне и затваряне на клепачите ти. И колко неистово вкопчена съм... в идеята да замра в това нечовешки кратко примигване - сливане на лешници с лешникова гора.
Знаеш ли? Може би миг преди да се откажа от последната утопия, ще ти пратя онази част от себе си, която осмисляше съществуването ми в търсенето на щастие. След което ще се хвърля в бялоподобната мъгла. Успяла да завещая на някого потенциалната мелодия на душата си. И сладкия спомен за клепачите ти. Там, където отивам, не се нуждая от лешникова гора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Стоева Все права защищены
Продължавай да пишеш такива силни неща, за мога да продължа да ги чета. Усмихнат ден и слънчево плажен живот да ти се стоварят на главата 
