27 янв. 2019 г., 01:55

Знаеш ли..

1.2K 1 0
2 мин за четене

Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?

Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.

А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.

Кубче лед.

Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозрачни следи. Протича електричество по върха на пръстите. Устните горят от жажда. Облизвам ги бавно. Клепачите потрепват под превръзката.

Восък от свещ.

Огън. Пари. Сякаш за първи път усещам докосване.. Още. Болката се трансформира в неистово желание. Очаквам я, желая я. Посрещам я с гънките на чувствителната си кожа. Топлината изпраща тръпки по врата ми. Не изпитвам нужда да отварям очи.

Топъл дъх.

Осезанието ми се обостря. Въздухът е наситен с копнеж и мечти. Преброявам милиметрите, които делят устните ти от гърба ми. Мислите ми се разпиляват в хаос. Можеш да ги чуеш. Болка, стенание, въздишка, желание, тръпка, докосване.

Хладни пръсти.

Разпиляваш косата ми. Тялото е в транс, мислите – в делир. Мога да чуя ударите на сърцето си. Потрепервам. Губя контрол. Няма мен. Няма теб. Всичко е усещане. Разтопявам се. Не съм сигурна дали тялото се топи. Или душата.

Горещ шоколад.

Отварям жадни устни. Сетивата затъват в еуфория. Докарана съм до прага на болката. Капчици пот избиват между нежните гърди. Задъхвам се. Ухае на моето желание. Бедрата се извиват чувствено. Страстта е лед и изтезанието е пожар.

Меки устни.

Пищя. Издигам се и пропадам. Държиш ме на ръба на лудостта. Тялото е голо, но душата е разпиляната на парченца. Целуваш навсякъде. Чувам въздишките на кожата си. Попиваш бляновете с език. Водовъртеж от миризмата ти. Не искам да отварям очи, но..

Пак сънувам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...