Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозрачни следи. Протича електричество по върха на пръстите. Устните горят от жажда. Облизвам ги бавно. Клепачите потрепват под превръзката.
Восък от свещ.
Огън. Пари. Сякаш за първи път усещам докосване.. Още. Болката се трансформира в неистово желание. Очаквам я, желая я. Посрещам я с гънките на чувствителната си кожа. Топлината изпраща тръпки по врата ми. Не изпитвам нужда да отварям очи.
Топъл дъх.
Осезанието ми се обостря. Въздухът е наситен с копнеж и мечти. Преброявам милиметрите, които делят устните ти от гърба ми. Мислите ми се разпиляват в хаос. Можеш да ги чуеш. Болка, стенание, въздишка, желание, тръпка, докосване.
Хладни пръсти.
Разпиляваш косата ми. Тялото е в транс, мислите – в дел ...