Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ти.
Да нямам даже и думи, и рими и нищо да изразя липсата.
Да продължавам напред и всяка вечер да се връщам с две крачки назад, за да си спомня по-добре.
Да живея в измислен свят, в който те има.
Да сънувам теб и да ме е страх да се събудя, защото ти няма да си там.
Да си налагам да те мразя и едновременно с това да те обичам...
© Мария Георгиева Все права защищены