"Това не може да е истина!" - изпъшка сойката Зоя и за девети път се опита да се измъкне през тесния отвор на катеричата хралупа. Вътре беше тъмно, тясно и миришеше на престояли шишарки. Глупавата сойка така и не се досети да свали гердана от задигнати жълъди, гъби и орехи, който ù пречеше да се промуши обратно навън. Трябваше на всяка цена да се измъкне, преди да се прибере домакинята Кети... горската клюкарка - всяка новина, достигнала до ушите ù, се разпространяваше мълниегорско. Но Зоя беше сойка от сой и за нищо на света не искаше да ù излезе име на крадла.
По близката пътека се зададе таралежът Тодор.
- Тодорееее, моля те, помогни ми да изляза! - извика Зоя.
- А, Зойче, ти ли си? Какво правиш в дома на Кети?
- Остави ме да ù пазя покъщнината, но много се забави.
- Катерица да се довери на друг?! - не на мене тия!
- Добре де, обърках нейната къща с моята и не искам да ме завари така - кой знае какво ще си помисли.
- Сойка да си обърка къщата?! - опитай пак - каза безмилостно Тодор.
- Печелиш - влезнах да крада от храната ù, но тя и без друго си има много.
- Сега вече ти повярвах - подсмихна се горският бодливко. - Ще ти помогна, но искам да ми хвърлиш малко от нейните вкуснотии.
- За нищо на света! - възкликна възмутено птицата - тази храна с пот на човка съм я крала.
- Както искаш - и Тодор продължи да балансира ябълка върху бодлите си надолу по пътеката.
След малко Кети си дойде и великодушно помогна на крадливата си приятелка да излезе.
- Нали не ми се сърдиш? - плачливо попита сойката.
- Не, разбира се - нали сме приятелки.
- Значи няма да разпространиш слух, че съм крадла?
- За каква ме мислиш?! - почти се обиди Кети.
Със сълзи на очи сойката благодари и отлетя. На другата сутрин цялата гора говореше, че Зоя е правила тройка със синигера и дъждосвиреца.