Звезден прах

                        Глава I

                Турнирния град

    Годината бе 680-та след Ядрения взрив. Началото на Новото летоброене бе съпътствано от много организирани престъпни банди, които нахлуваха в покрайнините на кралство Вокохас  и опустошаваха поминъка на хората. Те грабеха, отвличаха и опражняваха терор над местното селско население. Но това не бе най-страшното. От изток се носеше мълвата, че се надига заплаха, която бе в сила да разтърси Седемте кралства. Но това все още бе само мълва и никой не знаеше за какво става въпрос. Вокохас бе разтърсван от вътрешни задкулистни игри, интриги и предателства. Всичко отиваше на зле и кралството бе на път да рухне.

    Една сутрин крал Хурапса извика своите двама върховни жреци Неомис и Гатрумо и разтревожено рече:

    - Вече няма какво да крия. Всички знаем, че Вокохас е в залеза си. Кралството скоро ще рухне. Какво предлагате да се стори?

    Неомис погали дългата си бяла брада и бавно отвърна:

    - Кралю, нашето мнение е, че трябва да организираш турнир. Турнир, който ще възкреси мира в Седемте кралства.

    - Какво имаш предвид, Неомис? - учуди се кралят.

    - Говорихме за това вчера с Гатрумо - отвърна Неомис. - Ето каква е нашата идея...

                20 дни по-късно

    Двама млади авантюристи бяха яхнали своите мотори „Sigma" и бясно караха по неравните пътища на Варварските земи. Варварските земи се наричаха всички територии отвъд границите на Седемте кралства. Те бяха обитавани главно от хора извън закона - бандити, пласьори, шарлатани и пропагандисти. Тези земи бяха изключително опасни и обикновените хора избягваха да ходят там. Шумът от моторите се разнасяше из долините и плашеха околните зверове. Изведнъж мотористите забелязаха огромна табела, точно на границата на Вокохас. Те слязоха от моторите си и се загледаха в надписа: „Крал Хурапса организира турнир. Всеки, който търси пари, слава и величие е добре дошъл да участва. Правилата и наградите ще бъдат обявени на Дългия ден. И запомнете, че... накрая ще остане само един!"

    - Е, Оберон - усмихна се Магнус, - май съдбата ни зове!

    Оберон не отговори нищо. Той само се качи на мотора си, даде мръсна гас и отпраши напред. Магнус бързо го последва - напред, дълбоко в територията на кралство Вокохас и право напред - към Турнирния град.

    Нощта ги посрещна под открито небе. Те все още бяха далеч от столицата Йефро и трябваше бързо да открият  място за прекарване на нощта, защото дори и тук, далеч от Варварските земи, опастностите дебнеха зад всеки ъгъл... особено през нощта. Магнус и Оберон достигнаха до някаква кръчма и решиха да уседнат там. Те извикаха собственика - нисък човек, пълен, с мазна ехидна усмивка. Разбраха се за нощувката, напълниха резервоарите на моторите си с бензин и ги паркираха в малкото гаражче на кръчмата. След това влязоха при гостите. В същия миг настъпи гробна тишина.

    - Това е Магнус!!! - разшушукаха се хората. - За какво ли е дошъл?!

    Оберон изгледа учудено другаря си, а Магнус само се усмихна иронично и се отправи към единствената свободна маса в кръчмата. Двамата си поръчаха по халба бира, обилна вечеря и се настаниха удобно. През цялото време погледите на околните бяха приковани към тях. Оберон се чудеше от къде Магнус е толкова известен в този край. Та те идваха в тези земи за първи път по дяволите!

Тази история я открих на село, когато се ровех в един стар сандък на тавана. Открих само тази първа глава. Писал я е дядо ми. Това събуди голям интерес у мен, но колкото и да търсех не успях да открия нейно продължение. Дядо ми си отиде от този свят на около 55 годишна възраст през февруари 1994 година. Мисля си аз да напиша евентуалното продължение на "Звезден прах", но това няма да е в близко бъдеще. Може би ще го публикувам в този готин сайт, но това ще стане едва след като завърша цялата история.
През това време може да хвърлите по един поглед на романа ми "Седмото измерение" или "Алексис и едно смахнато лято". Предполагам, че на фентъзи любителите ще им харесат историите. Най-вече първата. :)))

Nick Dracula