27 окт. 2019 г., 07:56  

17_ЖЕЛАНИЯТА_Сънят на глупаците (Будимир) 

  Переводы » Проза, с русского
1060 0 0
19 мин за четене

ГЛАВА 17
Желанията

 

- Съвременният човек не живее в свят, създаден от природата. Той е заобиколен от пространство, измислено от него. Той възприема света около себе си чрез своите мисли, чувства и знания, и като че те са света около него. Този ефект може да се сравни с това, когато човек се намира в една огледална стая.

Добриня замълча. А аз, без да разбирам за какво говори, попитах:
- Какво искаш да кажеш с това?
- Срещал ли си поне един идеален човек? Не в книгите, не във филмите, а в реалния свят? Знаеш ли някой, който да няма недостатъци?
Замислих се и си спомних за приятелите ми, момчетата от детството, с които се чувствах добре.
- Имах такива приятели в училище, и не съм забелязал никакви недостатъци в тях.
- Браво! Но това е било в детството. Децата обикновено са ведични* (* - ведични, в контекста на книгата, означава безпогрешно знаещи, от думата ВЕДАМ, която означава: точно, или безпогрешно, знам - бел. прев.). Те все още не знаят значението на важността и чувството за собственост, нямат какво да делят, и животът им е игра. Светът в очите на децата е по-реален. Опитай се да си спомниш човек без недостатъци, когато си станал вече пълнолетен!
- Ами, ето ти си такъв човек!
- Трудно ми е да ти покажа, че такъв човек няма да намериш. Всеки си има поне някакви недостатъци. Въпреки че по твое мнение си намерил идеални хора, но мисля, че това са единици, и то само за теб. Друг на твое място не би дал и тези примери. Хората около нас са с куп недостатъци. И това не е за обида казано, тъй като обидата ще се отнася и за нас. Обкръжението е огледало на нашето вътрешно състояние.

Разстроени сме, когато нашите приятели, близки, роднини имат определени недостатъци и не можем да направим нищо, за да ги премахнем. Кълнем се, изнервяме се, коментираме. Но всичко, или почти всичко, е безрезултатно. Ако променим отношението си към недостатъците и, да предположим, ги наречем с друга дума, например "особености" на конкретения човек, тогава се получава нещо, което може да се използва. Така например, за да бъдете уверени в даден човек, е необходимо да знаете не неговите силни страни, а така наречените недостатъци, само в този случай можете да кажете как ще се държи той в трудна ситуация.
У хората човек вижда отражение на самия себе си. В ситуации, в които човекът присъства, той се вълнува от собствените си емоции. Това е така, защото човек е разделил целия свят на две части: себе си и всичко останало. Нещо повече, своите интереси той е поставил над интересите на другите. И човек възприема света през призмата на своите желания. Той става център на вселената. Всичко се върти около него, той не вижда нищо наоколо, а само себе си! Оттук идва не-хармонията на неговото съществуване. Не можете постоянно да задоволявате своите желания, без да навредите на останалия свят!
Когато човек се озове в ситуация, в която всичко и всички го дразнят, това значи, че го дразнят, на първо място, отраженията в огледалата.

Ето ти един пример за теб: ако новобранец влезе във военното поделение, от първите дни на престоя си в него е подложен на силен натиск. Това е тежко ежедневие - диктатът на сержанти и стари войници, безспорното подчинение на командирите, физическа активност, отвратителна храна, раздяла с приятели, родители и дом. Тук новобранецът е абсолютно беззащитен и може да разчита само на себе си.
Но виж какво ще стане след месец. Първоначално поставени в едни и същи условия, новобранците се чувстват различно. Няма да споря, че за някои хора, които пребивават тук, всичко това е като забавление, за други е поносимо, те постигат известно разположение на колегите си към себе си, а има и такива, които не се справят с трудностите, те се пречупват психически, и се търкалят до унизително ниво. Старите войници им се подиграват, на такива войници им се дава най-неприятната работа, момчетата от техния набор престават да дружат с тях. Те обвиняват за всичко съдбата си, но правилно ли е това? Те не правят нищо, за да коригират ситуацията. Те се вбесяват и чакат, когато станат стари "кучета", за да се възстановят на новите пристигащи. Но въпросът не е толкова в онези, които ги заобикалят, но преди всичко в самите тях. Слабостта, малодушието, несигурността в себе си не им позволяват да действат, за да постигнат целите си. Наблизо винаги ще има някой, когото може да посочи, и да каже: "Той е виновен, че аз съм паднал толкова ниско!"

По-нататък, след казармата, шефът в работата ще бъде виновен, а в къщи - съпругата и децата. На такива хора им е много трудно да разберат: няма виновни, има слабости, а без действия и усилия тези слабости не могат да бъдат преодолени.

Трябва да действаме, а не да се оплакваме и да търсим виновните. Само действията могат да доведат до реални резултати, и е без значение какви ще са действията, движението към целта е важно. Всякакви действия, дори на пръв поглед логично противоположни за постигането на дадена цел, могат да доведат до решение на задачата, поставена от нас самите. Важно е тези действия да се изпълняват смислено, в името на дадена цел, и още по-важно - в името на самите действия.
Ще има грешки, задънени улици, и това е естествено, нищо не се случва от раз. Ние сме като слепи котета, които се разхождат в тъмното, но ако престанем да се движим, смъртта е неизбежна. Смисълът на живота е в движението. В смисленото движение, в движението на мисълта. И само когато целта не е вече толкова важна, тя със сигурност ще бъде постигната! Изведнъж! Внезапно! Целта не е желание, това е стремеж без егоизъм, без страст, това е стремеж в името на действието, и действие - в името на мисълта и целта. Ние не сме тук, ние сме разтворени в процеса. И тогава се получава творчеството. Светът става реален. Започваме да ВЕДАМЕ т.е. да знаем без колебание, че има истина. Тя за всеки е различна, и тя е една! Тя не може да се опише и дефинира. Може само да се знае директно, без посредници, без думи. Тази истина е чиста ЖИВА* (*жИва - енергия, прана, бел. прев.) Това е истински свят, където няма граници между човека и другите хора, няма желания, и те не са нужни, тъй като човек по своята природа изначално е щастливо същество. Той е самодостатъчен, и всичко, което му е необходимо за живота, светът му дава! Ведащия* (* - знаещият) човек живее, опирайки се на своите чувства, а не на знанията на другите хора.

 

- Е, не може да се опираме постоянно на чувствата, те могат да ни излъжат. - Действително! Съществуват лъжливи чувства, такива, като например лъжливо чувство за глад, студ, здраве, щастие, любов и много други чувства, които са ни внушени преднамерено. Всички те се основават на нашите желания.
В края на краищата, когато казваме „искам“, тогава в нас говори „аз“-а, отделен от останалия свят. Аз-а, който е противоположен на цялата вселена, това „Аз“, като самоликвидатор, унищожава себе си, човечеството като цяло, вреди на Земята. Азът, отделен от всичко останало, не е истинската същност на човека. Това е вид изкуствена надстройка, извънземен механизъм, въведен от Сатана в нас.
Азът, хармонично съществуващ заедно с останалия свят - това е нашата истинска същност! Само такъв "аз" може да създаде и направи живота ни пълен, щастлив. Фалшивите чувства са непознати за такъв „аз“, тъй като не се основават на желания, продиктувани от думата „искам“. В този случай чувствата идват от необходимостта да се извърши едно или друго действие в полза на цялата вселена. Тези чувства идват от сърцето на човека, и не са по диктат на някой друг.
Неспособността да контролира желанията си, лишава човека от пълноценен, щастлив живот. Той се пристрастява към желанията. Усещането за достатъчност изчезва.


- Как да разгранича тези два „аз"-а?
- Ще кажа банални думи, но има метод, който позволява да се прави разлика между фалшивото и хармонично „аз“. Необходимо е да се слуша гласа на сърцето. Отначало ще си глух за него, но това се дължи на факта, че никога не си го слушал. Ако се обърнеш към сърцето и се опиташ да усетиш неговото състояние, с течение на времето ще започнеш да действаш заедно с него. И фалшивото „аз“ ще отмине от само себе си, тъй като няма да бъде желано разрушителното му действие.
Сега повечето желания имат паричен еквивалент. Толкова сме свикнали с това нещо. Всичко се продава и всичко се купува.
- Ама парите решават много въпроси.
- Естествено, защото живеем в света на Сатана, а парите там са лост в механизма му на подчиняване. Парите са кръвта на държавата. В момента не можем да се откажем от тях, и те са наркотични. След като вкуси парите, никой не се отказва от тях. Те са катастрофални, но с тях се живее лесно. Всичко си има цена, не е нужна жИва* (* - енергия, бел. прев.) за да се достигнеш нужната ти цел, нужни са ти само пари, а те могат да се печелят. Работата не дава ЖИВА, но затова пък дава пари, които разменяме за предмети, без които по същество бихме могли да живеем. Подобна схема превръща човека в зомби, робот, в зъбче от чудовищен механизъм. За да се отстранят парите, е необходима терапия. Може да се живее и без пари, и то щастливо.
Я ми кажи, колко пари са ти необходими за пълно щастие?
След като помислих, отговорих:
- Мисля, милион!
- И милиард няма да ти стигне, - ухили се Добриня. - Е, какво ще правиш с тези пари?
- Ще си купя хубава кола, апартамент, ще оставя останалата сума на книжка в спестовна каса и ще живея с лихвите.
- Ще те огорча малко. В Съветския съюз няма да ти е позволено да се занимаваш с паразитизъм - през целия си живот да не работиш. Да, и няма да можеш да сложиш милион рубли в банката, органите на реда ще се заинтересуват от теб. С
апартамент и кола ще се ограничиш само на първо време. С такива пари не можеш да живееш като беден.
Представи си, че двама души се возят по пътя, единият с велосипед, а другият на жигули. И двамата са участници в движението. Скоростта на колоездача ще зависи в голяма степен от неговите физически данни. Скоростта на собственика на "Лада"-та - от правилата на пътя и мощността на двигателя. Шофьорът на Ладата никога няма да се вози със скоростта на велосипедист. Той има кола с мощен мотор,  инструмент за достигане на скорост.  Ако имаш пари, няма да ги държиш цял живот под възглавницата. Имайки пари, човек се стреми да извлече максимална полза от тях. В Съветския съюз  възможностите в това отношение са по-ограничени, отколкото в капиталистическите страни. Следователно, ако намериш милион, очевидно, не би се ограничил само с апартамент и кола. Ще потърсиш къде да ги вложиш, ще имаш много проблеми: ще започнеш да мислиш как да заминеш за Европа или за Америка, там ще пожелаеш да си купиш къща, яхта, да пътуваш по света. За милион по буржоазните стандарти къщата няма да е много шикозна. Автомобилите там също са по-скъпи от нашите, яхтата вече е лукс. Милион не е достатъчен и желанието ти ще се нагорещи. Да предположим, че си купиш малка фабрика, така че да генерира доход, но колкото по-голям доход искаш, толкова повече време ще отделяш за работа. Водовъртежът от проблеми и техните решения ще те завладее напълно. Ще попаднеш в капана на системите. В крайна сметка, ако имаш късмет, ще имаш всичко: кола, яхта, собствена къща, фабрика, но това няма да увеличи щастието ти. В противен случай най-богатите хора на света биха били щастливи, но животът показва обратното.
Желанията, ако не са подвластни на човека, могат да го наранят, а не да го направят щастлив. Желанието е това, което сега нямаме, но искаме да го имаме. Следователно желанието е недоволството от настоящия момент. Момент между миналото и бъдещето.


Стремежът към поставената цел и желанието - между тези понятия се съдържа цяла пропаст. Освен ако, разбира се, стремежът към целта сам по себе си не носи радост и е безпристрастен. Този цел обаче може да бъде заменена с желание, което разгаря огън в душата на човека и води до пълното й изгаряне.

 

 

Оригинален текст

ГЛАВА 17
ЖЕЛАНИЯ

- Современный человек не живёт в мире, созданном природой. Его окружает выдуманное им же пространство. Он ощущает вокруг себя свои мысли, чувства и знания об окружающем мире. Этот эффект можно сравнить с нахождением в зеркальной комнате. 
Добрыня замолчал. А я, не понимая, о чём это он говорит, спросил:
- Что ты этим хотел сказать?
- Ты встречал хотя бы одного идеального человека? Не в книгах, не в кино, а в реальном мире? Ты был знаком с тем, у кого нет недостатков?
Я попытался вспомнить, и мне показалось, что в детстве дружил с ребятами, с которыми мне было хорошо.
- Вспомнил! У меня в школе были друзья, и я не замечал у них никаких недостатков.
- Молодец! Но это было в детстве. Дети вообще ведичны. Им ещё неведомо чувство важности и чувство собственности, им нечего делить, их жизнь - игра. Мир детскими глазами более реален. Попробуй вспомнить человека, лишённого недостатков, когда ты стал более взрослым!
- Ты! Добрыня!
- Не получается у меня показать тебе, что на самом деле таких людей не найдёшь. Каждый обладает хоть какими-то недостатками. Хотя ты и нашёл, на твой взгляд, идеальных людей, но думаю, это единицы и то - для тебя. Другой на твоём месте и этих примеров не привёл бы. Всё-таки вокруг нас находятся люди с кучей недостатков. Обижаться на них за это не стоит. Так как обида будет направлена на себя. Окружающие нас есть зеркала, которые отражают наше внутренние состояние. Мы расстраиваемся, когда наши друзья, близкие, родные имеют определённые недостатки, и с ними мы ничего не можем поделать, хотя пытаемся искоренить их. Мы ругаемся, нервничаем, делаем замечания. Но всё или почти всё безрезультатно. Если к недостаткам поменять своё отношение и, скажем, назвать их другим словом, к примеру, особенностью данного человека, то этим можно пользоваться. Так, например, для того, чтобы быть уверенным в человеке, необходимо знать  не его достоинства, а его так называемые недостатки, только в этом случае можно сказать, как поведёт себя он в сложной ситуации.
В людях человек видит отражение самого себя. В ситуациях, где он присутствует, его волнуют его же эмоции. Это происходит оттого, что человек разделил весь мир на две части: себя и всё остальное. Причём свои интересы поставлены выше других. И человек воспринимает мир через призму своих желаний. Он становится центром мироздания. Вокруг него всё вращается, он не видит ничего вокруг, только себя! Отсюда следует негармоничность его существования. Нельзя постоянно удовлетворять свои желания без ущерба для остального мира!
Когда человек попадает в ситуацию, где всё и все его раздражают, то раздражают его, прежде всего, отражения в зеркалах.
Вот тебе пример: новобранец, попавший в войсковую часть, с первых дней своего пребывания в ней испытывает мощный прессинг. Это и жёсткий распорядок дня, и диктат сержантов и дедов, беспрекословное подчинение командирам, физические нагрузки, отвратительное питание, отрыв от друзей, родителей, родного дома. Здесь новобранец абсолютно беззащитен и надеяться можно только на себя.
Но посмотри, что происходит через месяц. Поставленные изначально в одни условия, новобранцы чувствуют себя по-разному. Не стану утверждать, что кому-то житиё здесь кажется увеселительным времяпровождением, но уверен, некоторые чувствуют себя вполне сносно и добиваются некоего расположения среди сослуживцев, а кто-то, не справившись с трудностями, ломается и скатывается до унизительного уровня. Над такими солдатами издеваются деды, им дают самые неприятные работы, с ними перестают дружить ребята одного с ними призыва. Они винят во всём свою судьбу, но так ли это? Они ничего не делают, чтобы исправить ситуацию. Они становятся озлобленными и ждут, когда станут дедами (по сроку службы), чтобы отыграться на вновь прибывших. Но дело не в тех, кто окружает их, а в них самих. Слабость, трусость, неуверенность в себе не позволяет им действовать для достижения своих целей. Рядом всегда будет тот, на кого можно указать: «это он виновен в том, что я так низко пал!»
В дальнейшем, уже после армии, виновен будет начальник на работе, а дома – жена и дети.
Они никак ни поймут: виновных нет, есть слабости, а без действий и усилий эти слабости не преодолеть.
Надо действовать, а не жаловаться и искать виноватых. Только действия могут принести реальные результаты, и неважно, что это за действия, важно движение к цели. Любые действия, даже вроде бы логически противоположные достижению заданной цели, могут привести к решению задачи, поставленной самим себе. Важно совершать эти действия осмысленно, ради заданной цели и что важнее, ради самих действий.
Будут ошибки, тупики, но это естественно, сразу ничего не получается. Мы как слепые котята тычемся в темноте, но если сложить руки, то смерть неминуема. Смысл жизни в движении. В осмысленном движении, в движении мысли. И, лишь когда цель уже будет неважна, она непременно будет достигнута! Внезапно! Неожиданно! Цель  - это не желание, это стремление без корысти, без страсти, это стремление ради действия, а действия - ради мысли и цели. Здесь нет нас, мы растворены в процессе. И тогда случается творчество. Мир становится реальным. Мы начинаем ведать, что есть истина. Она для всех различна, но она одна! Она не поддаётся описаниям и определениям. Её можно ведать только непосредственно, без всяких посредников, без слов. Она чистая жива.
Это есть реальный мир, где нет границы между «я» и остальным, нет желаний, потому что их не может быть, так как человек по своей природе изначально счастливое существо. Он самодостаточен, и всё что ему необходимо для жизни, мир ему даёт!
Ведущий человек живет, опираясь на свои чувства, а не на знания других.
- Добрыня, но нельзя постоянно опираться на чувства, они могут обмануть.
- Действительно! Существуют ложные чувства, такие, как ложное чувство голода, холода, здоровья, счастья, любви и много других чувств, привитых нам преднамеренно. Все они основываются на наших желаниях. Ведь когда мы говорим «хочу», то это говорит в нас «я», отделённое от всего остального мира. «Я», которое противостоит всей вселенной, это «я», словно самоликвидатор, уничтожает себя, человечество в целом, наносит вред Земле. «Я», отделённое от всего, является не истинной сутью человека. Это некая искусственная надстройка, чужеродный механизм, внедрённый в нас Сатаной.
«Я», гармонично существующее совместно со всем остальным миром – наша истинная сущность! Только такое «я» может творить и делать нашу жизнь наполненной, счастливой. Такому «я» неизвестны ложные чувства, так как оно не основывается на желаниях, продиктованных словом «хочу». В этом случае чувства исходят из необходимости свершить то или иное действие для блага всей вселенной. Эти чувства идут из сердца человека и не являются чьим-то диктатом. 
Неумение контролировать свои желания лишает человека полноценной, счастливой жизни. Он становится зависимым от желаний. Исчезает чувство достаточности.
- Как же отличить эти два «я»?
- Скажу банальные слова, но есть метод, который позволяет различить ложное от гармоничного «я». Надо прислушиваться к голосу сердца. Вначале ты будешь глух к нему, но так происходит из-за того, что ты никогда его не слушал. Если обращаться к сердцу и пытаться почувствовать его состояние, то со временем ты начнёшь действовать с ним заодно. И ложное «я» уйдёт  само собой, так как ты не захочешь его разрушительного воздействия.
Сейчас большинство желаний имеет денежный эквивалент. Нас так приучают. Всё продаётся и всё покупается.
- Но ведь деньги действительно многое решают.
- Естественно, ведь мы живём в мире Сатаны, и деньги являются рычагами в его механизме подчинения. Деньги - кровь государства. Мы не можем на данный момент от них отказаться, они наркотичны. Попробовав вкус денег, никто от них не отказывается. Они пагубны, но с ними очень легко. Всё имеет свою цену, не нужна жива, чтобы добиться необходимой тебе цели, нужны только деньги, а деньги можно заработать. Работа не даёт живы, зато даёт деньги, которые мы меняем на предметы, без которых, в сущности, смогли бы жить. Такой кругооборот превращает человека в зомби, робота, в винтик чудовищного механизма. Для ухода от денег необходима терапия. Но жить без денег можно, и жить счастливо.
Скажи мне, сколько тебе надо денег для полного счастья?
Немного подумав, я ответил:
- Думаю, миллион!
- Тебе и миллиарда не хватит, - усмехнулся Добрыня. - Хорошо, что ты сделаешь на эти деньги?
- Куплю хорошую машину, квартиру, оставшуюся сумму положу на книжку в сберкассу и буду жить на проценты.
- Я огорчу тебя. В Советском Союзе тебе не дадут всю жизнь заниматься тунеядством. Да и миллион рублей не сможешь положить на книжку, тобой заинтересуются правоохранительные органы. Квартирой и машиной ты ограничишься лишь в первое время. Имея такие деньги, ты не сможешь жить как нищий. Представь, по дороге едут двое, один на велосипеде, другой на «жигулях». Они оба - участники дорожного движения. Скорость велосипедиста будет зависеть лишь от его физических данных. Скорость владельца «жигулей» - от правил дорожного движения и от мощности двигателя. Водитель «жигулей» никогда не будет ездить со скоростью велосипедиста. У него же мощный мотор, мощный инструмент скорости. Если у тебя есть деньги, то ты не станешь их держать всю жизнь под подушкой. Имея деньги, человек стремится по максимуму получить от них блага. В Советском Союзе такие возможности более ограничены, нежели в капиталистических странах. Посему, если ты найдёшь миллион, то, по всей видимости, не ограничишься квартирой и машиной. Ты будешь искать, где его реализовать, у тебя появиться куча проблем: ты станешь думать, как уехать в Европу или Америку, там захочешь себе приобрести домик, яхту, попутешествовать по миру. За миллион по буржуазным меркам домик не очень-то шикарный. Машины там тоже дороже, чем у нас, яхта - это уже роскошь. Миллиона не хватит, а желание распалено. Допустим, ты купишь заводик, чтобы он приносил доход, но чем больше ты этот доход захочешь, тем больше времени будешь уделять работе. Тебя опять засосет круговорот проблем и их решений. Попадёшь в ловушку систем. В конце концов, если повезёт, у тебя будет всё: машина, яхта, свой дом, завод, но счастья от этого не прибавится. В противном случае, богатейшие люди планеты были бы счастливы, но жизнь говорит об обратном.
Желания, если они неподвластны человеку, могут повредить, а не осчастливить. Желание - это то, что мы не имеем сейчас, но хотим это иметь. Желание, следовательно, есть неудовлетворение текущим моментом. Моментом между прошлым и будущим.
Стремление к поставленной перед собой цели и желание - между этими понятиями пролегает целая пропасть. Если, конечно, стремление само по себе приносит радость и оно беспристрастно. Именно это стремление было подменено желанием, которое распаляет душу человека до полного сгорания.

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??