7 авг. 2019 г., 21:33  

7_Силата на мисълта . Сънят на глупаците (Будимир) 

  Переводы » Проза, с русского
988 0 0
13 мин за четене

ГЛАВА 7
СИЛАТА НА МИСЛЪЛТА


- Какво трябва да се разбира под "сила на мисълта"?
- Това е сила, която може да твори. Тя е способна да пренарежда вселената по такъв начин, че да изпълни намеренията на мислещия.
- Не разбрах! Дай пример.
- Добре, погледни хей този клон. - Добриня показа с пръст дебел тополов клон. - Сега чрез силата на мисълта ще накарам да кацне на него врана.
- Ха, едва ли това ще стане, - усъмних се аз.
- Ето тя лети!
Той показа с глава птицата, летяща право към тополата.
Стана ми интересно. Враната, естествено, не знаеше на кой клон трябва да кацне. Но тя кацна там, където Добриня показа.
- Как направи това? - с изумление попитах аз.
- Чрез силата на мисълта създадох образ. Този образ е матрица за изпълнение.
- Добре, научи ме и мен.
- Ще ти опиша процеса на създаване на образ. Ако се стремиш към това изкуство, след определено време ще се научи да го правиш.
За създаване на образа е необходимо да се мисли и да имаш достатъчно жива. Необходимо е да си представиш какво точно искаш да създадеш. След това е нужно да заредиш това нещо с жива, и по този начин да сложиш своя стремеж в форма, т.е. да създадеш матрица. Технически това се прави така: поставяш си някаква цел. Трябва да бъде ясно очертана. И да не бъде тя за теб страстно желана. Страстта и желанието противоречат на природата, тъй като я погубват. По- нататък трябва да се преследва целта. Даже в случай когато не знаеш какво да правиш, когато си в безизходица - действай наслуки, но решително, верните действия сами ще дойдат. Когато достигнеш целта, ставаш по-силен, т.е. придобиваш повече жива* (*жѝва - жизнена енергия, бел. прев.) И ако преследваш цел, подобна на първата, вече я достигаш по-бързо. Ще дойде време, когато само мисълта ще бъде достатъчна за достигане на целта, никакви други действия няма да са нужни. Толкова е просто всичко това.
- Просто е, ама аз не разбрах как става?!
- Добре! Погледни сега тази пейка, - Добриня показа с поглед празната пейка отсреща. - Затвори очи и си я представи във въображението.
Затворих очи, но не можех да представя ясно пейката.
- Трябва да я видиш много ясно, като наяве. За целта трябва да спреш вътрешния си диалог. В главата да няма нито една мисъл, паметта нищо да не помни. Пълна тишина. При достигане на пълно безмълвие, когато знанията се отдалечават и мислите не се занимават с нищо, се отваря врата и като че те допускат към непосредственото знание, т.е. към ведането или мъдростта. В такова състояние са възможни много неща, доста по-голями от това, да кацне врана на даден клон. А сега опитай още един път! Отново затворих очи, но моето съзнание не можеше да се концентрира върху образа на пейката.
- Не става, - оплаках се аз след известно време.
- Не се безспокой от един път няма да стане. Опитвай, и един ден ще стане. Ти ще можеш да генерираш ситуации и те ще стават.
- Това е някакво вълшебство. Така може човек и от лотарията да спечели.
- Не мисля, че може. Ние не сме единствените, които знаят как да ползват мисълта. В системите, в които сега живеем мисълта ни е ограничена, и ако искаме да се издигнем в службата например, едва ли ще успеем, тъй като стопаните на системата не сме ние, а този, който я е създал. Той е създал образа на системата, и в нея той е вълшебника.
- За Сатаната ли говориш сега?
- Не е задължително той да е стопанина на дадена система.
Огромно количество от системите на планетата са създадени от обикновени хора. Тяхните системи, обаче, са създадени в рамките на дяволските закони. И все пак те са стопаните на своите системи и жънат жива* (*жизнена енергия, бел. прев.) от тях. Затова, аз мога да покажа фокуса с враната, но не мога да накарам генерала да танцува лезгинка. Мога да действам или в своята система, или извън системите изобщо. Тук се крие отговора на въпроса, който са си задавали хората в течение на хилядолетия: кой отговаря за съдбата на човека? Кой я твори: самият човек, бог, или всичко е предварително предопределено още преди раждането му. Има системи, предсказващи бъдещето. Върху какво са основани те? На принципа на фаталността ли? В действителност природата е устроена не толкова примитивно, за да се даде еднозначно отговор на този въпрос. За човека отговаря и бог, и звездите, и случайността, и той самия. Твърде много зависи от количеството лична жива на човека. Ако тя е в голямо количество, то своята съдба може да твори самият човек. Независимо от това, обаче, по-силният образ, създаден от друга същност, е в състояние да повлияе на съдбата на обладателя на голямо количество жива. Такъв образ може да бъде създаден или от човека, или  от системата, или от друга същност от рода на планетите, звездите, стихиите и други мислещи проявления на природата. Последните, обаче, оказват минимално влияние на човека когато той е в хармония със себе си и природата, а при наличието на голямо количество жива хармонията задължително присъства. У повечето хора жѝвата е невероятно малко, и тук дума не може да става за управление на своята съдба. "Всичко е в божите ръце", - казват те, и по такъв начин проверяват съдбата си на Сатаната. Астролозите, могат, разбира се, да изчислят съдбата на човека, тъй като тук се отчита влиянието на планетите и звездите. Те, обаче, не вземат предвид влиянието на цяла редица фактори, произтичащи от системите на Сатаната. Планетите и звездите вземат съдбата на човека под своята защита и водят човека през влиянието на системите, не позволявайки по този начин системите да ги погълнат напълно. От тук следва, че ако ние се отстраним от влиянието на системите, то и звездите няма да влияят на нас с предишната сила. В такъв случай не е възможно нашата съдбата да бъде астрологически предсказана.  Тогава, ние ще можем сами да творим съдбата си. На това, обаче, са способни далеч не всички. И все пак, ако човек се стреми към свободата на своя избор, степента на неговата независимост от системите със сигурност ще се увеличава, както и потенциала на неговата жива.  

Добриня замълча. Аз се намирах под впечатлението на това, което чух. Фокусът с враната ме беше поразил. Пожелах да видя още нещо от този род. Попитах го:
- Можеш ли да предизвикаш да завали дъжд?
- Може да се получи да извикам да завали дъжд, а може и да не стане. Това ще зависи от факта, дали моето намерение е в съответствие с друго по-силно намерение, например, с намерението на Земята, или не.
- Интересно, нима Земята може да мисли?
- Ти как мислиш? Както и другите звезди и планети. Тя ни е дала живот и е наша майка. А слънцето - баща. В недрата на слънцето е съзрял образа на живота, и с помощта на лъчите е осеменена Земята. Целият път на еволюцията, изминат до момента на създаване на човека е бил заложен в слънчевия лъч. Неслучайно много народи са се покланяли и се покланят на Слънцето и Земята.

Природата представлява естествена среда за обитаване на човека. Тя го храни непосредствено. Човекът е вземал от нея жива, храна, вода и въздух. Животът му е бил хармоничен и щастлив. Но между човека и природата се е появил неканен посредник с неговите системи. За да общува човек с природата, и да получава от нея всички нейни блага, посредник не му е нужен. 

 

Но това е нужно за него. Той е затворил доступа на жИвата до нас, блокирал  е нашата мисъл, и е сложил преграда между мисълта на Земята и нас. Той самият се ползва от това, а нас ни е обградил с голями каменни къщи, земята е облекъл с асфалт. Воздухът е напълнен с прах и дим от заводите, автомобилите и ТЕЦ-овете. Небето е пълно с изгорели газове, скоро и него трудно ще виждаме.

 

Край на гл. 7.

 

Оригинален текст

 

ГЛАВА 7
СИЛА МЫСЛИ

- Добрыня, что ты имеешь в виду, когда говоришь «сила мысли»?
- Эта сила способна творить. Она способна перестраивать вселенную таким образом, чтобы исполнялись намеренья мыслящего.
- Непонятно! Приведи пример.
- Хорошо, я попробую. Смотри вон на ту ветку, - Добрыня показал пальцем на толстую ветвь тополя. – Я сейчас силой мысли заставлю сесть на неё ворону.
- Да ладно, так она тебе и сядет, - усомнился я.
- Смотри! Вон она летит.
Добрыня кивком указал на птицу, летящую прямо к тополю.
Мне стало интересно. Ворона, естественно, не знала, на какую ветку ей следовало сесть. Но она села туда, куда указал Добрыня.
- Как ты это сделал? – с изумлением спросил я.
- С помощью силы мысли я создаю образ. Этот образ является матрицей для последующей ситуации.
- Это всё слова - научи меня.
- Верно, это всё слова и научить словами я тебя не в силах, но я могу описать процесс создания образа. Если у тебя будет стремление овладеть этим искусством, то по прошествии некоторого времени ты научишься это делать. Для создания образа необходимо мыслить и иметь достаточно живы. При помощи мысли необходимо представить себе то, что ты хочешь создать. Затем нужно это зарядить живой, тем самым заключить своё стремленье в форму, то есть создать матрицу. Технически это делается следующим образом: ты ставишь перед собой некую цель. Необходимо ясно осмыслить её. Надо постараться, чтобы эта цель не была для тебя страстно желаемой. Страсть и желание идут вразрез природе, так как губят её. Далее надо делать всё возможное, чтобы добиться намеченной цели. И даже в том случае, если ты не знаешь, что предпринимать, ты в тупике - действуй наобум, но решительно и осмысленно, а верные действия придут сами.
Как только ты добьёшься своего, то становишься более сильным, то есть обретаешь больше живы. И если ты ставишь перед собой цель, которая по сложности равнозначна первой, то результата добиваешься быстрее. И наступит такой момент, когда, кроме одной мысли, никаких других действий от тебя для реализации задуманного не потребуется. Вот и всё, так просто!
- Так просто?! Я ничего не понял, как это делается!
- Хорошо! Посмотри на ту скамейку, - Добрыня кивнул головой в сторону пустой скамейки напротив. – Закрой глаза и представь её в своём воображении, - продолжал Добрыня.
Я закрыл глаза, но чётко представить скамейку не мог.
- Ты должен видеть её очень отчётливо, как будто наяву. Для этого тебе потребуется прервать свой внутренний диалог. В голове не должно оставаться ни одной мысли, память ничего не должна вспоминать. Полная тишина. Пустота. Пустота – от слова пустить. При достижении человеком состояния полного безмолвия, когда знания отступают прочь и мысли нечем не заняты, открывается дверь и тебя как бы пускают к непосредственному восприятию мира, то есть к веданью, к мудрости. В таком состоянии возможно многое, намного больше, чем посадить ворону на нужную тебе ветку.
А теперь попробуй ещё раз!
Я вновь закрыл глаза, но моё внимание никак не могло сконцентрироваться на образе скамейки. Мешали всевозможные мысли. Слова создавали в голове какофонию шума. Меня отвлекало всё. Чем дольше я пытался создать образ скамейки, тем хуже у меня получалось. Видимо, я устал держать внимание сконцентрированным.
- Что-то не получается, - пожаловался я.
- Всё верно. С первого раза не получится. Пробуй, и когда-нибудь это произойдёт. Ты сможешь генерировать ситуации, и они будут происходить.
- Это волшебство какое-то. Так можно выигрывать в лотерею и разбогатеть.
- Не думаю, что это так просто. Мы с тобой не единственные, кто знает, как можно использовать мысль. В системах, в которых мы сейчас существуем, наша мысль заблокирована, и если, к примеру, я захочу добиться служебного роста, то у меня навряд ли это получится, так как хозяин системы не я, а тот, кто её создал. Он сотворил образ этой системы, и в ней он волшебник.
- Ты сейчас говоришь про Сатану?
- Не обязательно это он. Неимоверное количество систем, наводнивших собой нашу планету, созданы обычными людьми. Правда, создают они системы по дьявольским законам. Тем не менее, они являются хозяевами своих систем и пожинают живу с них. Поэтому я могу показать фокус с вороной, но не могу, к примеру, с генералом, который станцевал бы перед нами лезгинку. Я могу действовать либо в своей системе, либо вне системы вообще. Здесь кроется ответ на вопрос, который задавали себе люди на протяжении тысячелетий: кто в ответе за судьбу человека? Кто её вершит: сам человек, бог или всё предопределенно заранее ещё до рождения? Ведь существуют системы, предсказывающие будущее. На чём они основаны? На принципе фатальности? На самом деле природа устроена не так примитивно, чтобы дать конкретный ответ на этот вопрос. За человека в ответе и бог, и звёзды, и случай, и он сам. Очень многое зависит от количества личной живы человека. Если её много, то свою судьбу человек может творить сам. Тем не менее, более сильный образ, созданный другой сущностью, в состоянии повлиять на судьбу обладателя большого количества живы. Такой образ может быть создан либо человеком, либо системой, либо иной сущностью типа планет, звёзд, стихий и других мыслящих проявлений природы. Но последние оказывают минимальное воздействие на человека при условии, если человек гармоничен сам с собой и природой, а при наличии большого количества живы гармоничность обязательно присутствует. У большинства людей живы катастрофически мало, и здесь никакой речи не может идти об осмысленном управлении своей судьбой. «Всё в руках бога», - так они говорят, тем самым вверяя свою судьбу Сатане. Астрологи, безусловно, могут вычислить математическим методом судьбу человека, так как здесь берутся в расчёт влияния планет и звёзд. Однако они не учитывают целый ряд факторов влияния систем Сатаны. Поэтому их вычисления носят эпизодический характер. И основаны они на предрасположении человека к тем или иным действиям. Планеты и звёзды берут судьбы людей под свою защиту и ведут их через влияния систем, тем самым не давая системам полностью поглотить людей. Отсюда следует, что если мы уйдём из-под влияния систем, то и звёзды влиять на нас уже с прежней силой не будут. В этом случае ни один астролог не в состоянии будет предсказать судьбу. Из всего этого можно сделать вывод, что мы в состоянии сами творить свою судьбу. Но не каждому человеку такое под силу. Однако если стремиться к свободе выбора в своих действиях, то степень независимости от систем в любом случае будет возрастать, впрочем, как и потенциал живы.
Добрыня замолчал. Я находился под впечатлением сказанного им. Фокус с вороной поразил мня. Мне захотелось, чтобы Добрыня ещё раз продемонстрировал способности своей мысли. Я спросил его:
- А ты можешь вызвать дождь?
- Допустим, на данный момент я в состоянии вызвать дождь, а возможно, и нет. Зависит это от того, идёт ли моё намеренье вразрез с иным, более мощным намереньем, например, с намереньем Земли, или нет.
- Разве Земля обладает мыслью?
- А как же? Как и другие звёзды и планеты. Она нам дала жизнь и является матерью. А солнце - отцом. В недрах солнца созрел образ жизни, и с помощью лучей была зачата Земля. Весь путь эволюции, прошедший до момента создания человека, был заложен в солнечном луче. Недаром многие народы поклонялись и поклоняются Солнцу и Земле.
Природа является естественной средой обитания для человека. Она наш непосредственный кормилец. Человек брал у неё живу, пищу, воду и воздух. Жизнь была гармоничной и счастливой.
Но между человеком и природой непрошено влез посредник со своими системами. Нам этого не нужно. Чтобы общаться с природой, никто не нужен. Но это нужно ему. Он прикрыл доступ живы к нам, он заблокировал нашу мысль и блокирует мысль Земли от нас. Он пользуется этим сам, а нас огородил большими каменными домами, землю облёк в асфальт. Воздух наполнен пылью и гарью заводов, автомобилей и ТЭЦ. Если выглянуть из окна городской квартиры на улицу, то из многообразия красок всей живой природы мы увидим лишь небо сквозь марево выхлопных газов. Вероятно, и небо в ближайшем будущем для нас тоже закроется.

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??