Алекс Барони - Разстоянието на една любов

-----------------------------------------------------------------------------

Sei rimasta dentro me
nel profondo delle idee,
come il pezzo di una vita che non c'è.
Sei un ago nelle vene
o una splendida bugia,
la ferita che oramai non va più via,
e non guarisce… mai, e non mi passa… mai.

--

Ogni giorno mando giù
le mie lacrime per te.
Ogni notte il letto è così grande, che
io ti scrivo ancora un po',
e lo so che non dovrei,
che mi devo liberare
dalla trappola di questo amore.
--

Perché non vivo più,
perché mi manchi tu,
e questo cielo blu
non lo posso sopportare.
Ti vedo come sei
e come ti vorrei.
Non è lo stesso sai.
Non ti posso perdonare… mai.

--

Ricomincerò da qui,
ricomincerò da me
a rifare mille muri, adesso che
i tramonti che vedrò e le canzoni che farai
sono un fuoco che mi brucia... come mai...

E io povero sarò e tu povera sarai.
La distanza di un amore...

che non ho parole per spiegare…

--

Perché non vivo più,
perché mi manchi tu,
e questo cielo blu
non lo posso sopportare.
Ti vedo come sei
e come ti vorrei.
Non è lo stesso sai.
Non ti posso perdonare.

--

Perché un uomo non può vivere di sè.
È forse questo da cambiare.
E ora passo il tempo a chiedermi che fai senza me.

--

Perché non vivo più,
perché mi manchi tu,
e questo cielo blu
non lo posso sopportare.
Ti vedo come sei
e come ti vorrei.
Non è lo stesso sai.
Non ho sangue nelle vene. (Non ti posso perdonare.)

--

Perché non vivo più,
perché mi manchi tu,

e questo cielo blu
non lo posso sopportare. (Non ho sangue nelle vene.)

Ti vedo come sei

e come ti vorrei.

Non è lo stesso sai.

Non ti posso perdonare.

--

Io non vivio più,

perché mi manchi tu,

e questo cielo blu
non lo posso sopportare (Mai).

Ti vedo come sei (Mai)

e come ti vorrei (Mai).

Non è lo stesso sai.

Non ti posso perdonare... mai.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Остана в мен

в дълбочината на идеите ми,

като частица живот, която я няма.

Ти си игла във вените

или прекрасна лъжа,

раната, която не си тръгва,

и не се изцелява... никога, не ми минава... никога.

--

Всеки ден преглъщам

сълзите си за теб.

Всяка нощ леглото е толкова голямо, че

ти пиша още мъничко,

а знам, че не би трябвало,

че трябва да се освободя

от капана на тази любов.

--

Защото вече не живея,

защото ми липсваш ти,

и това синьо небе

не мога да го търпя.

Виждам те каквато си

и каквато искам да си.

Не е същото.

Не мога да ти простя... никога.

--

Ще започна пак оттук,

ще започна пак от себе си,

за да сътворя пак хиляди стени, сега, когато

залезите, които ще виждам и песните, които ще сътвориш,

са огън, който ме гори... като никога преди...

И аз беден ще съм и ти бедна ще си.

Разстоянието на една любов...

нямам думи да опиша...

--

Защото вече не живея,

защото ми липсваш ти,

и това синьо небе

не мога да го търпя.

Виждам те каквато си

и каквато искам да си.

Не е същото.

Не мога да ти простя.

--

Защото един мъж не може да живее от себе си.

Това може би трябва да се промени.

И сега времето ми минава, като се питам какво правиш без мене...

--

Защото вече не живея,

защото ми липсваш ти,

и това синьо небе

не мога да го търпя.

Виждам те каквато си

и каквато искам да си.

Не е същото.

Нямам кръв във вените. (Не мога да ти простя.)

--

Защото вече не живея,

защото ми липсваш ти,

и това синьо небе

не мога да го търпя. (Нямам кръв във вените.)

Виждам те каквато си

и каквато искам да си.

Не е същото.

Не мога да ти простя.

--

Вече не живея,

защото ми липсваш ти,

и това синьо небе

не мога да го търпя (Никога).

Виждам те каквато си (Никога)

и каквато искам да си (Никога).

Не е същото.

Не мога да ти простя... никога.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=o_RFFF5k1NA