Американска молитва

 

                                     Джим Морисън

 

Познавате ли прогреса, затоплен

                             под звездите?

Знаете ли, че съществуваме?

Забравхте ключовете за

         Небесното Царство ли?

Родени ли сте вече

                           и живи ли сте?

 

Нека отново да измислим боговете, всички митове

                                           на времената

Да възхвалим символите от гъстите гори стари

(Да не би да сте забравили уроците

                                           на древната война)

 

Нуждаем се от велики златни съвкупления

 

Бащите ни се кикотят в горските дървета

А майка ни е умряла в морето

 

Знаете ли, че сме водени към

          касапници от кротки адмирали

а тези дебели и бавни генерали

          стават противни за младежка кръв

 

Знаете ли, че телевизията ни управлява

Луната е звяр със суха кръв

Партизански групи набират численост

         в следващия сектор с лозя

трупащи богатства чрез война с невинни овчари

        които умират просто

 

О, велики създателю на битието

отпусни ни още един час за да

       предтавим изкуството си

       и да усъвършенсваме животите си

 

Молците и атеистите са двойно божествени

      и умират

Живеем, умираме

и смъртта няма да спре това

Пътуваме все към

       Кошмара

Прегърнали живота

       нашето цвете на страстта

Прегърнали женки и мъжлета

       отчаяно

Получаваме последните си видения

        с плясък

Слабините на Колумб са

       били запълнени със зелена смърт

 

(докоснах бедрото й

                 и смъртта се усмихна)

 

Събрали сме се в този девен

        и откачен театър

Да размножим похотта си за живот

        и да избегнем рояците мъдрост

                                     от улиците

Плевните са щурмувани

Прозорците са пазени

и само един от всички останали

Да танцува и да ни спаси

С божествен фарс

        от думи

Музиката разпалва нрава ни

 

        (Когато убийците на истинския Крал

         са оставени да скитат свободни

         хиляда магьосници възкръсват

         на земята)

 

Къде са пиршествата

        които ни бяха обещани

Къде е виното

       Новото Вино

               (гние по лозята)

 

местен фарс

дай ни час за мигия

На нас, от виолетовата ръкавица

На нас, от полета на скореца

и велурен час

На нас, породата на арабски удоволствия

На нас, от слънчевия небосвод и нощта

 

Дай ни учение

В което да вярваме

Нощ на Похот

Дай ни вяра в

Нощта

 

Дай ни цвят

стотици нюанси

Мандала

За мен и теб

 

И за твоя копринен

дом с възглавници

глава, мъдрост

и легло

 

Проблемен указ

Местния фарс

изиска от теб

 

Преди вярвахме

в добрите стари дни

Които все още получаваме

Малко по малко

 

Добрите Дела

и нечестен наклон

да забравиш и разрешиш

 

Знаете ли, че свободата съществува

        в учебника

Знаете ли, че луди

        управляват нашия затвор

вътре в килии, тъмници

в бял свободен протестантски

Водовъртеж

 

Прибързано сме се настанили

       на ръба на отегчението

Протягаме се към смъртта

       в края на свещ

Стремим се към нещо

      Което вече ни е открило

 

Можем да изобретим свои царства

големи пурпурни тронове, тези столове от похот

и да обичаме трябва в ръждиви легла

 

Стоманени врати заключват виковете на затворника

и музика, къси вълни, разтърсва мечтите им

Гордостта на черните мъже няма да издигне лъчите

докато иронични ангели пресяват каквото видят

 

Да си колаж от прах по списания

изтърган с чела от ръждиви стени

Това е просто затвор за тези, които трябва

да станат сутрин и да се бият

 

за непотребни стандарти

докато ридаещи девици

се фукат с бедността си и се цупят

пленителни за лудия

персонал

 

Ох, писна ми от съмнения

Живейте в блясъка на сигурен

Юг

 

Жестоки задължения

Слугите имат властта

Мъже-псета и техните скромни жени

Разпъват жалките си одеяла

над моряците ни

(а къде бяхте през нашия

       мършав час)

Доихте мустака?

или мелихте цветята?

Писна ми от намусени лица

зяпащи ме от телевизионната

Кула. Искам рози в

мястото ми в градината

Царси деца, рубини

ще трябва да заменят абортирали

в кал чужденци

Тези мутанти, кръвопийци

за изорани ниви

 

Чакат да ни отведат в

                        градината на отлъчените

Знаете ли колко бледа и палаво възбуждаща

          идва смъртта в странен час

          без известие, непланувана

като плашещ повече от приятелски гост който си

         закарал в леглото си

Смъртта всички ни прави ангели

        и ни дава криле

там където са били раменете ни

        лъскави като гарванови

                          нокти

 

Никакви пари вече, никакви луксозни дрешки

Това друго Царство изглежда най-доброто до сега

докато другите му челюсти не открият кръвосмешението

и на вегетарианския закон не загубят подчинението

 

Няма да отида

Пир с Приятели предпочитам

Пред Голямото семейство

 

 

 

An American Prayer (Jim Morrison)

 

Do you know the warm progress

                             under the stars?

Do you know we exist?

Have you forgotten the keys

          to the Kingdom?

Have you been borne yet

                             & are you alive?

 

Let’s reinvent the gods, all the myths

                                            of the ages

celebrate symbols from deep elder forests

[Have you forgotten the lessons

                                         of the ancient war]

 

We need great golden copulations

 

The fathers are cackling in trees of the forest

Our mother is dead in the sea

 

Do you know we are being led to

          Slaughters by placid admirals

& that far slow generals are getting

          obscene on young blood

 

Do you know we are ruled by T.V.

The moon is a dry blood beast

Guerrilla bands are rolling numbers

          in the next block of green vine

amassing for warfare on innocent herdsmen

          who are just dying

 

O great creator of being

grant us one more hour to

           perform our art

          & perfect our lives

 

The moths & atheists are doubly divine

          & dying

We live, we die

& death not ends it

Journey we more into the

         Nightmare

Cling to life

         our passion’d flower

Cling to cunts & cocks

          of despair

We got our final vision

        by clap

<?xml:namespace prefix = st1 ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" />Columbus’ groin got

         filled w/green death

 

(I touched her thigh

                   & death smiled)

 

We have assembled inside this ancient

       & insane theatre

To propagate our lust for life

      & flee the swarming wisdom

                                    of the streets

The barns are stormed

The windows kept

& only one of all the rest

To dance & save us

W/the divine mockery

       of words

Music inflames temperament

 

           (When the true King’s murderers

            are allowed to roam free

            a 1000 Magicians arise

                in the land)

 

Where are the feasts

      we were promised

Where is the wine

      The New Wine

             (dying on the vine)

 

resident mockery

give us an hour for magic

We of the purple glove

We of the starling flight

& velvet hour

We of arabic pleasure’s breed

We of sundome & the night

 

Give us a creed

To believe

A night of Lust

Give us trust in

The Night

 

Give of color

hundred hues

a rich Mandala

for me & you

 

& for your silky

pillowed house

a head, wisdom

& a bed

 

Troubled decree

Resident mockery

has claimed thee

 

We used to believe

in the good old days

We still receive

In little ways

 

The Things of Kindness

& unsporting brow

Forget & allow

 

Did you know freedom exist

      in a school book

Did you know madmen are

     running our prison

w/in a jail, w/in a goal

w/in a white free protestant

Maelstrom

 

We’re perched headlong

      on the edge of boredom

We’re reaching for death

      on the end of a candle

We’re trying for something

       That’s already found us

 

We can invent Kingdoms of our own

grand purple thrones, those chairs of lust

& love we must, in beds of rust

 

Steel doors lock in prisoner’s screams

& muzak, AM, rocks their dreams

No black men’s pride to hoist the beams

while mocking angels sift what seems

 

To be a collage of magazine dust

Scratched on foreheads of walls of trust

This is just jail for those who must

get up  in the morning & fight for such

 

unusable standards

while weeping maidens

show-off penury & pout

ravings for a mad

staff

 

Wow, I’m sick of doubts

Live in the light of certain

South

 

Cruel buildings

The servants have the power

dog-men & their mean women

pulling poor blankets over

our sailors

(& where were you in our

       lean hour)

Milking your moustache?

or grinding a flower?

I’m sick of dour faces

Staring at me from the T.V.

Tower. I want roses in

my garden bower; dig?

Royal babies, rubies

must now replace aborted

Strangers in the mud

These mutants, blood-meal

for the plant that’s plowed

 

They are waiting to take us into

                                 the severed garden

Do you know how pale & wanton thrillful

           comes death on a strange hour

           unannounced, unplanned for

like a scaring over-friendly guest you’ve

           brought to bed

Death makes angels of us all

          & gives us wings

where we had shoulders

          smooth as raven’s

                        claws

 

No more money, no more fancy dress

This other Kingdom seems by far the best

until its other jaw reveals incest

& loose obedience to a vegetable law

 

I will not go

Prefer a Feast of Friends

To the Giant family