"Treno"

Vrethika meta to xorismo sto stathmo sto vagoni mou
Mia zoi se mia aposkevi ta nekra oneira mou
Ksafnou ekei mes sto sinostismo mia foni toso gnorimi
Mia foni pou ginetai kraugi kathos leei to onoma mou
Kai to treno ksekinise ki esu pali makria mou

Ki ithela tosa na sou po
Pos s'agapo na sou fonakso
Ax, na mporousa mia zoi
Se mia stigmi na tin allakso
Ki egrapsa to s'agapo sto tzami
Kai molis s'eida pou dakrises
Etrexe to dakri mou potami
Giati kardia mou argises

Trexoume oi poleis ki oi stathmoi ma esu panta plai mou
Vlepo ti morfi sou, mou mila se vroxi, san aeras
Thelo na katevo sti strofi ma i foni mou skorpizetai
Thelo na katevo sto strofi de m'akouei kanenas
Kai to treno pia xanetai san to fos mias imeras


Влак


След раздялата на гарата, в купето си открих
един живот в един багаж - мечтите ми мъртви.
Внезапно в хаоса един глас така познат,
един глас като сподавен плач извиква името ми.
... И влакът тръгва, и ти отново си далеч от мен.

А толкова много неща исках да ти кажа,
да изкрещя, че те обичам.
Ах, да можех живота си за миг един да променя!
На стъклото изписах, че те обичам.
Капките щом видях да се стичат,
рукна реката на сълзите ми.
Защото, сърце мое, ти закъсня.

Минавам през градове и гари,
но ти си винаги тук, до мен.
Виждам образа ти, ти ми говориш
като дъжд, като въздух...
Искам да сляза на този завой,
но гласът ми разпокъсан е.
Искам да сляза на този завой,
но никой гласа ми не чува.
... И влакът се изгубва като светлината на деня.