Антиалкохолна  песен

                         Владимир Висоцки

Ох къде снощи  бях  утрепи ме не знам.

Помня  само  -  стените с тапети.

Помня  Клавка бе там - със позната една

и  целувах се в кухнята с двете.

Сутринта още сънен ме подхванаха там.

Уж че,  всички съм плашил  и стопанката чак

уж че, гол аз съм скачал, песни бил съм ревал

и на  всички съм казвал, че съм с баща генерал.

После ризата скъсал, във гърди съм се бил.

Всички викал съм, сте ме предали.

И на гостите  аз не съм  давал за миг

да отдъхнат със мойта китара.

После  спрял съм да пея - щото капнал съм бил

но на пода строшил съм кафеен сервиз.

Вино уж съм разливал, уж благороден кристал

През отворен прозорец съм  изхвърлил вън аз.

Никой думичка там да ми каже не смял,

ала после все пак се оправили.

Налетели на куп и ме вързали чак

и накрая се позабавлявали.

Някой плюл ми в лицето, друг ме с водка поил

а  един балетист с крак в корема ме бил...

Но вдовицата млада  свойта дума сдържа.

Нали двама живеем, съжалила ме тя.

И във кухнята- блед, със разбито лице

и със вид, че май нещо съм сбъркал,

развържете - ме викал съм,  нека всички да спрем.

Скрили всичко. След туй ме развързали.

И започнала тя... Думи нямам сега.

Толкоз сила как в мен се вселила.

Като звяр наранен аз прозорец, врата

съм избил. И балкона съм сринал.

Ох къде вчера бях утрепи ме не знам.

Само помня - стените с тапети.

По лицето ми само синините личат.

Как навън аз сега да излеза?

Ако вярно е туй  - на третина   дори

ми остава едно - просто лягай и мри.

То добре, че вдовицата всичко го приживя.

Съжали ме и пак ме при нея прибра.

                              Превод от руски език: Емил  Петров

Антиалкогольная

                  Владимир Высоцкий

Ой, где был я вчера - не найду, хоть убей.

Только помню, что стены с обоями,

Помню, Клавка была и подруга при ней,

Целовался на кухне с обоими.

      А наутро я встал -

      Мне давай сообщать,

      Что хозяйку ругал,

      Всех хотел застращать,

      Что я голым скакал,

      Что я песни орал,

      А отец, говорил,

      У меня генерал.

А потом рвал рубаху и бил себя в грудь,

Говорил, будто все меня продали.

И гостям, говорят, не давал продохнуть,

Донимал их блатными аккордами.

      А потом кончил пить,

      Потому что устал,

      Начал об пол крушить

      Благородный хрусталь,

      Лил на стены вино,

      А кофейный сервиз,

      Растворивши окно,

      Просто выбросил вниз.

И никто мне не мог даже слова сказать.

Но потом потихоньку оправились,

Навалились гурьбой, стали руки вязать,

А потом уже все позабавились.

      Кто плевал мне в  лицо,

      А кто водку лил в рот.

      А какой-то танцор

      Бил ногами в живот.

      Молодая вдова,

      Верность мужу храня,

      Ведь живем однова

      Пожалела меня.

И бледнел я на кухне с разбитым лицом

Сделал вид, что пошел на попятную,

Развяжите, кричал, да и дело с концом,

Развязали, но вилки попрятали.

      Тут вообще началось,

      Не опишешь в словах.

      И откуда взялось

      Столько силы в руках?

      Я, как раненный зверь,

      Напоследок чудил,

      Выбил окна и дверь,

      И балкон уронил...

Ой, где был я вчера - не найду днем с огнем,

Только помню, что стены с обоями...

И осталось лицо, и побои на нем..

Ну куда теперь выйти с побоями?

      Если правда оно,

      Ну, хотя бы на треть,

      Остается одно:

      Только лечь, помереть.

      Хорошо, что вдова

      Все смогла пережить,

      Пожалела меня

      И взяла к себе жить.