Лев Николаевич Толстой

Превод на Георги Карадобрев

Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките ѝ градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие заключил в клетка.

Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Асархадон чул тихо шумолене, отворил очи и видял старец с дълга сива брада и кротки очи.

- Ти искаш да убиеш Лаилие? – попитал старецът.

- Да, - отвърнал царят. – Само не съм измислил точно как.

- Но всъщност, Лаилие, това си ти - казал старецът.

- Не е вярно, - възразил царят, - аз съм си аз, а Лаилие си е Лаилие.

-Ти и Лаилие сте един и същ човек, - продължил старецът – Само на теб ти се струва, че не си Лаилие и че Лаилие, това не се ти.

- Че как тъй ми се струва? – отвърнал царят. – Ей ме тук, лежа си в меката постеля, обграден от верни роби и робини, и утре пак ще си бъда същият и ще пирувам с моите другари. А Лаилие е като птица в кафез и още утре ще увисне с изплезен език, побит на кола и ще се гърчи до тогава, докато не издъхне и псетата не разкъсат цялото му тяло.

- Не можеш да погубиш неговия живот, - казал старецът.

- А онези четиринайсет хиляди войни, които убих и струпах телата им в огромна могила? – продължил царят. – Аз съм жив, а тях ги няма. Тъй че аз мога да погубя живота.

- Откъде знаеш, че ги няма?

- Знам, защото не ги виждам. И най-важното от всичко е, че те са се измъчили, а аз – не, на тях им е било зле, а на мене – добре.

- Така ти се струва. Ти измъчваше себе си, а не тях.

- Не разбирам, - казал царят.

- Искаш ли да разбереш?

- Искам.

- Ела насам, - казал старецът и му посочил един голям купел, пълен с вода.

Царят се изправил и приближил до купела.

- Събличай се и влизай вътре.

Асархадон се съблякал и влязъл.

- Щом започна да те поливам, - продължил старецът, докато загребвал вода със стакан от купела, - потопи глава под водата.

Старецът наклонил стакана над царя, а той потопил главата си.

И още в първия миг на потапянето той ясно усетил, че вече не е Асархадон, а някакъв си друг човек. И ето, като другия човек вече, той вижда себе си изтегнат в разкошна спалня, а до него лежи чудна красавица. Той никога не е срещал тази жена, но вътрешно знае, че е негова съпруга. Хубавицата се надига на лакти и му казва: „Скъпи мой съпруже Лаилие, вчера ти много се измори от всички дела и държавни работи, и спа повече от обичайното, но аз останах да пазя твоя сън и не те събудих. Князете вече те очакват в голямата зала. Облечи се и иди при тях.“

И Асархадон, чувайки тези думи, осъзнава, че той самият е Лаилие и не се учудва толкова на това, колкото на мисълта, че досега не го е знаел. Той става, надява царските одежди и отива в голямата зала, където го очакват князете.

И князете с поклон посрещат своя цар Лаилие, а сетне се изправят и по негово нареждане сядат пред него. Най-старшият взема думата и казва, че не бива повече да се търпят оскърбленията на злия цар Асархадон и е наложително да му се обяви война. Но Лаилие не е съгласен. Той нарежда да се изпроводят пратеници до Асархадон, които да му внушат със съвет да се осъзнае, а после разпуска събранието на князете. После сам избира достойни хора за мисията и подробно им обяснява какво точно да кажат на асирийския цар.

След като свършва тези работи, Асархадон, съзнавайки, че е Лаилие, излиза в горите на лов за диви магарета. Ловът е успешен. Той сам успява да убие два осела и след завръщането си в двореца сяда да пирува с другарите си и да гледа как танцуват робите.

На следния ден, както обикновено, той излиза на площада пред двореца, където го чакат молители, подсъдими, ищци, и отсъжда по всички дела. После пак се отдава на любимото си занимание – лова. В този ден има късмет - убива лъвица, и хваща двете ѝ малки. След завръщане отново пирува с приятели, отмаря с музика и танци, а нощта прекарва с любимата жена.

Така живее дни и седмици, докато чака завръщането на пратениците при цар Асархадон, онзи същият Асархадон, който той беше преди. След месец хората му се връщат с отрязани носове и уши.

Асирийският цар е заповядал да предадат, че участта на Лаилие ще е същата, ако незабавно не му изпрати в налог много сребро, злато и кипарисово дърво, и сам не дойде да му се поклони.

Лаилие, предишният Асархадон, отново свиква князете на съвет. Всички в един глас искат война с Асархадон, вместо да чакат той пръв да ги нападне. Царят дава съгласие и тръгва на поход начело на войската. Седем дни подред вървят и всеки ден той обхожда бойните редове, и вдъхва кураж във войните си. На осмия ден, в една широка долина край бреговете на река, двете армии влизат в двубой. Храбро се сражават хората на Лаилие, но Лаилие, предишният Асархадон, вижда, че враговете, многочислени и бързи като мравки, стремглаво се спускат от околните планински склонове, изпълват долината и надделяват в схватката. Той сам се хвърля в сърцето на битката, гордо изправен в своята колесница съсича и обезглавява врагове. Но войните на Лаилие са стотици, а на Асархадон – хиляди, и в един миг Лаилие усеща, че е ранен и ще го заловят.

Девет дни той и другите пленници се влачат вързани, обградени от вси страни от армиите на Асархадон. На десетия ден го изпращат в Ниневия и там го затварят в клетка.

Не страда толкова Лаилие от глада или от раните, колкото от срам и безсилна злоба. Не е способен да отмъсти за причинената му мъка и страдания, но виж, поне може да лиши враговете си от наслада в часа на екзекуцията. И ето, той решава да понесе мъжествено всичко, което му предстои, без ропот и стон.

От двайсет дни вече е в клетката в очакване на края. Вижда как палачите отвеждат неговите близки и приятели, чува техните писъци и стенания, когато им откъсват ръце и крака, а други одират живи, но не показва безпокойство, нито жалост или страх. Гледа как евнуси водят любимата му жена. Знае, че я готвят за робиня на Асархадон. И туй понася мълчаливо.

Но ето, иде денят, в който двама палачи отварят клетката, грабват го, връзват здраво ръцете му отзад, а след това го повеждат към кървавото място за екзекуции. Лаилие съглежда остър окървавен кол, от който току що са смъкнали жалките останки на бездиханен другар, и се досеща, че са освободили дървото за него.

Смъкват дрехите му. Ужасен той вижда изпосталялото си, някога силно и красиво тяло. Палачите го хващат за измършавелите крака, вдигат го и вече се канят да го нанижат на острието.

- Сега ще дойде смъртта, унищожението, - мисли си Лаилие, и напълно забравил своя обет за безстрашие, се облива в сълзи и започва да моли за пощада. Но никой не го чува.

- Да, всичко това не е истина, - мисли си той, - аз навярно сънувам. Това е само сън. – И прави опит да се събуди. – Ето, аз не съм Лаилие, аз съм Асархадон.

- Ти си Лаилие, ти си и Асархадон, - дочува той някакъв далечен глас и усеща началото на екзекуцията.

С вик извадил главата си от водата асирийският цар. Надвесен над него, старецът изливал последните капки от стакана.

- Ох, как ужасно се измъчих! И колко дълго! – възкликнал Асархадон.

-Колко дълго? – попитал старецът. – Та ти ей сега потопи глава и веднага я извади. Виждаш ли, водата в чашата още не е изтекла напълно. Сега разбра ли?

Асархадон не проронил нито дума, само стоял изправен и се взирал в стареца с очи, изпълнени от огромен ужас.

- Сега разбра ли, - продължил старецът, - че Лаилие, това си ти, а също и всички онези войни, които предаде на смърт. И не само войните, но и дивите зверове, които си убивал на лов и после си изял по време на пир. Ти си мислеше, че животът е само в теб, но ето, аз свалих покривалото на заблудата, и ти видя, че докато вършеше зло на другите, ти го вършеше на себе си. Животът е единен във всички и в теб се проявава само малка частица от него. И в тази една-едничка частичка можеш да подобриш или влошиш, да увеличиш или съкратиш живота. Ще подобриш живота си само тогава, когато заличиш границите, които го отделят от този на другите същества и щом приемеш техния живот като свой собствен – то ще рече да ги обикнеш. Не е в твоя власт да унищожиш живота в другите същества. Животът на убитите от теб е изчезнал за очите ти, но не се е изгубил. Мислеше си, че можеш да удължиш своя живот и да съкратиш живота на останалите, но туй не е по силите ти. Животът е извън времето и пространството. Животът мигновение и хилядолетният живот, твоят живот и този на всички видими и невидими същества във всемира е еднакъв. Не бива да се опитваш да унищожиш или насила да измениш живота, защото той е един-единствен. Всичко останало само тъй ни се струва.

След като изрекал тези думи, старецът изчезнал.

* * *

На другата сутрин цар Асахадрон заповядал да освободят Лаилие заедно с всички пленници, и прекратил екзекуциите.

На третия ден той повикал сина си Ашурбанипал и му предал царството, а сам той на първо време се усамотил в пустинята, за да осмисли наученото. А после тръгнал преоблечен като странник по градове и села да проповядва на хората, че животът е един и че в желанието си да сторят зло на другите, хората правят зло на себе си.