Elle part sans se retourner
Et l'automne feuille à feuille s'écoule
Le sceau de l'oubli s'est brisé
En souillant un innocent amour

A l'aube de notre naissance
Le monde semble d'espérance
Les rêves s'emplissent de chimères
La vérité se terre
Mais la nuit à son heure
Apporte la douleur

En un instant, tout était plus clair
Lumineux, transparent comme l'air
Elle ferma les yeux et m'appela d'un cri
Personne jamais plus jamais ne la revit

Moisson de peine, graine semée
Dans une terre de larmes gelée
Le jour s'éteint déjà
Dans l'hiver vient le froid, la nuit

Elle part, et je perds tout espoir
Rien ne pourra guérir mes blessures
Insensé comme à l'aube
Amer et malmené par le sort
De vouloir te mener à bon port

A l'aube de notre naissance
Tourne le vent de la chance
Face aux ténèbres
Je reste seul

Moisson de peine, graine semée
Dans une terre de larmes gelée
Le jour s'éteint déjà
Dans l'hiver vient le froid, la nuit


Жътва на мъката


Тя тръгва без да се обърне
И есента листо по листо отминава
Печатът на забравата се счупи
Опетнявайки една невинна любов

В зората на нашето рождение
Светът изглежда пълен с надежда
Мечтите се изпълват с илюзии
Истината си трае
Но нощта в своя час
Носи мъка

В един миг всичко се проясни
Блестящо, прозрачно като въздуха
Тя затвори очи и извика името ми
Никой никога повече не я видя

Жътва на мъката, семе посято
В една земя със замръзнали сълзи
Денят вече угасва
Със зимата идва студа, нощта

Тя тръгва и губя всякаква надежда
Нищо не ще успее да заздрави раните ми
Обезумял като на разсъмване
Огорчен и преследван от съдбата
Желаещ да те отведе благополучно

В зората на нашето рождение
Духа вятъра на щастието
Сред мрака
Оставам сам

Жътва на мъката, семе посято
В една земя със замръзнали сълзи
Денят вече угасва
Със зимата идва студа, нощта