I was bruised and battered and I couldn't tell
what I felt
I was unrecognizable to myself
Saw my reflection in a window I didn't know
my own face
Oh brother are you gonna leave me
wasting away
On the streets of Philadelphia

I walked the avenue till my legs felt like stone
I heard the voices of friends vanished and gone
At night I could hear the blood in my veins
Just as black and whispering as the rain
On the streets of Philadelphia

Ain't no angel gonna greet me
It's just you and I my friend
And my clothes don't fit me no more
I walked a thousand miles
just to slip this skin

The night has fallen, I'm lyin' awake
I can feel myself fading away
So receive me brother with your faithless kiss
or will we leave each other alone like this
On the streets of Philadelphia
Улиците на Филаделфия

Бях нараняван и потъпкван и не можех да кажа,
какво чувствах.
За себе си, аз бях неузнаваем, когато
видях отражението си в прозореца,
дори не познах лицето си.
О, другарю, ще ме изоставиш ли?
Ще изчезнеш ли по улиците на Филаделфия?

Вървях по булеварда, докато не почувствах краката си тежки като камъни.
Чувах изгубените и отишли си приятелски гласове.
Нощем можех да чуя кръвта във вените си,
точно толкова черна и ромоляща, колкото дъжда,
по улиците на Филаделфия.

Няма ангел, който да ме поздрави.
Само ти и аз сме, мой приятелю.
Дори и дрехите не са ми удобни вече.
Извървях хиляди мили,
само за да се измъкна от тази си кожа.

Нощта настъпва, аз лежа буден.
Усещам как умирам.
Посрещни ме, другарю, с целувката си,
или ще си останем двамата сами,
по улиците на Филаделфия.