Четири сезона годината има; Четири сезона в ума на Човека: Пролетта бодра, когато ясни мечти взима И цялата красота с ръка лека: Той има своето Лято, когато луксозна Пролетна паша от млади мисли обича Да поглъща и така витае в мечта сложна Е най-близко до рая: в заливи тихи се стича Душата му има Есен, когато крилата си Той свива; доволен, наблюдава В мъглите на безделието - позволява си Справедливост да пренебрегва, бурен поток отминава. Той има и Зима от бледи мимики плътна, Или ще забрави своята натура смъртна.
John Keats ----
Ето и оригинала:
The Human Seasons
Four Seasons fill the measure of the year; There are four seasons in the mind of man: He has his lusty Spring, when fancy clear Takes in all beauty with an easy span: He has his Summer, when luxuriously Spring's honied cud of youthful thought he loves To ruminate, and by such dreaming high Is nearest unto heaven: quiet coves His soul has in its Autumn, when his wings He furleth close; contented so to look On mists in idleness--to let fair things Pass by unheeded as a threshold brook. He has his Winter too of pale misfeature, Or else he would forego his mortal nature.
John Keats
Тук давам линк с повече написано за тази поема, включително и чернова. Все пак окончателният вариант е този който съм превел, ако въобще може да се определи: http://englishhistory.net/keats/poetry/humanseasons.html
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.