Човешките сезони - John Keats

Човешките сезони

Четири сезона годината има;
Четири сезона в ума на Човека:
Пролетта бодра, когато ясни мечти взима
И цялата красота с ръка лека:
Той има своето Лято, когато луксозна
Пролетна паша от млади мисли обича
Да поглъща и така витае в мечта сложна
Е най-близко до рая: в заливи тихи се стича
Душата му има Есен, когато крилата си
Той свива; доволен, наблюдава
В мъглите на безделието - позволява си
Справедливост да пренебрегва, бурен поток отминава.
Той има и Зима от бледи мимики плътна,
Или ще забрави своята натура смъртна.

John Keats
----


Ето и оригинала:

The Human Seasons


Four Seasons fill the measure of the year;
There are four seasons in the mind of man:
He has his lusty Spring, when fancy clear
Takes in all beauty with an easy span:
He has his Summer, when luxuriously
Spring's honied cud of youthful thought he loves
To ruminate, and by such dreaming high
Is nearest unto heaven: quiet coves
His soul has in its Autumn, when his wings
He furleth close; contented so to look
On mists in idleness--to let fair things
Pass by unheeded as a threshold brook.
He has his Winter too of pale misfeature,
Or else he would forego his mortal nature.


John Keats

Тук давам линк с повече написано за тази поема, включително и чернова.
Все пак окончателният вариант е този който съм превел, ако въобще може
да се определи:
http://englishhistory.net/keats/poetry/humanseasons.html