Where no one notices the contrast of white on white
And in between the moon and you the angels get a better view
Of the crumbling difference between wrong and right
I walk in the air between the rain through myself and back again
Where? I dont know
Maria says shes dying through the door I hear her crying
Why? I dont know
Round here we always stand up straight
Round here something radiates
Maria came from nashville with a suitcase in her hand
She said shed like to meet a boy who looks like elvis
She walks along the edge of where the ocean meets the land
Just like shes walking on a wire in the circus
She parks her car outside of my house
Takes her clothes off
Says shes close to understanding jesus
She knows shes more than just a little misunderstood
She has trouble acting normal when shes nervous
Round here were carving out our names
Round here we all look the same
Round here we talk just like lions
But we sacrifice like lambs
Round here shes slipping through my hands
Sleeping children better run like the wind
Out of the lightning dream
Mamas little baby better get herself in
Out of the lightning
She says its only in my head
She says shhh I know its only in my head
But the girl on car in the parking lot says
man you should try to take a shot
Cant you see my walls are crumbling?
Then she looks up at the building and says shes thinking of jumping
She says shes tired of life she must be tired of something
Round here shes always on my mind
Round here hey man got lots of time
Round here were never sent to bed early
And nobody makes us wait
Round here we stay up very, very, very, very late
I cant see nothing, nothing round here
Catch me if Im falling
Престъпвам през предната врата подобно на призрак в мъглата,
където никой не забелязва контраста между бяло върху бяло
и между луната и теб ангелите виждат по–добре
ронещата се разлика между доброто и злото.
Аз се нося във въздуха между капките дъжд излизайки от себе си и обратно
къде? Не зная…
Мария казва, че умира, през вратата чувам нейния плач
Защо? Не зная…
Наоколо всички ние винаги оставаме изправени,
наоколо нещо сияе.
Мария дойде от Нашвил с куфарче в ръката
каза, че би искала да срещне момче, което прилича на Елвис.
Тя върви по ръба, където океанът среща сушата,
просто, сякаш върви по въже в цирка,
тя паркира колата си отвън до къщата ми
и сваля дрехите си.
Казва, че почти разбира Господ,
тя знае, че това е повече от просто малко недоразумение,
тя има затруднение да се държи нормално, когато е нервна.
Наоколо ние издълбаваме имената си,
наоколо всички ние изглеждаме еднакво,
наоколо ние говорим точно като лъвове,
но се жертваме също като агнета,
наоколо тя се изплъзва от ръцете ми.
Спящите деца по-добре да тичат като вятъра
вън от святкащия сън,
малкото детенце на мама по-добре да се съвземе
вън от святкащия.
Тя казва: “Това е само в главата ми”,
тя казва: “Шшш, зная, това е само в главата ми”,
тя каза: “Мислеше ли, че сънуваше?” -
казах не. “Мислеше ли, че сънуваше?” -
казах не. “Мислеше ли, че сънуваше?” -
казах, че понякога не зная.
Там има момиче върху колата, спряла на паркинга,
тя казва :”Хайде, хей човече, хайде, просто направи опит”.
Вика: “Не ме ли виждаш?”
“Не ме ли виждаш? Не видиш ли как опорите под краката ми се срутват?”
“Не видиш ли как опорите ми се рушат?”
“Не виждаш ли, че слънцето ми спира да си върти?”
“Не видиш ли как небето се превръща в черно и кафяво?”
“Не виждаш ли, че луната просвятква, избухва наоколо?”
“Не ме ли виждаш?” “Не ме ли виждаш?” “Не ме ли виждаш?”.
Не.
Но момичето върху колата, спряла на паркинга
казва: “Човече защо не направиш опит?
Не видиш ли, че опорите ми се рушат ?”
и поглежда нагоре към сградата,
изрича: “Мисля да скоча.”.
Казва, че е уморена от живота,
трябва да е уморена все от нещо.
Наоколо тя е все в ума ми,
наоколо, хей човече, имаш много време,
наоколо ние никога не си лягаме рано
и никой не ни кара да чакаме,
наоколо ние седим много, много, много, много до късно.
Не мога да видя нищо, нищо
наоколо,
затова хвани ме ако падам, хвани ме ако падам,
хвани ме, защото падам надолу върху теб.
Тогава казах: ”Аз съм под прицел наоколо”,
тогава казах:” Аз съм под прицел наоколо”.
Но не мога да видя нищо, нищо
наоколо…
© Снежана Петрова Все права защищены