Can we ever get rid of the whats and the ifs
That doubts that exist in our minds
In the silence I am tricked into thinking you’ll forget
And I’ll be stranded like a man in a mine

The day between the soil and the sky
An emptiness, a void, a heaviness, a sigh,
But I know you will make through alive
Cause you never said goodbye

Like a city besieged, it was the loneliest thing
Your silence held in cold delay
And I felt faint of heart cause I was caught between
The weight of everything I couldn’t say

The day between the soil and the sky
An emptiness, a void, a heaviness, a sigh,
But I know you will make through alive
Cause you never said goodbye

I don’t know, I don’t know, I don’t know
How to follow, to follow, to follow,
Cause you and I know I can’t go, I can’t go
Between the gallows and the gates

The day between the soil and the sky
An emptiness, a void, a heaviness, a sigh,
But I know you will make through alive
Cause you never said goodbye.

Ще можем ли някога да се отървем от всичките „какво” и „ако”.
От онези съмнения, които съществуват в умовете ни.
Тишината ме подвежда да си мисля, че един ден ще забравиш
и ще съм изоставен като човек, изгубил се в мина.

Този ден между земята и небето
изпълнен е със празнота и пустота, тежки мисли и въздишки.
Но знам, че ще се справиш, ще останеш жива,
защото никога не каза „сбогом”.

Твоето продължително, студено мълчание
като град под обсада навяваше самота.
И аз усетих слабост, защото бях притиснат
под тежестта на всичко, което не можех да изрека.

Този ден между земята и небето
изпълнен е със празнота и пустота, тежки мисли и въздишки.
Но знам, че ще се справиш, ще останеш жива,
защото никога не каза „сбогом”.

Не знам, не знам, не знам
как да те последвам, как да те последвам, как да те последвам.
Защото и двамата знаем, че не мога да избера, не мога да избера  -
бесилката или спасението.

Този ден между земята и небето
изпълнен е със празнота и пустота, тежки мисли и въздишки.
Но знам, че ще се справиш, ще останеш жива,
защото никога не каза „сбогом”.