Der scheidende Sommer

Das gelbe Laub erzittert, 
Es fallen die Blätter herab; 
Ach, alles was hold und lieblich, 
Verwelkt und sinkt ins Grab. 

Die Gipfel des Waldes umflimmert 
Ein schmerzlicher Sonnenschein; 
Das mögen die letzten Küsse 
des scheidenden Sommers sein. 

Mir ist, als müßt ich weinen 
Aus tiefstem Herzensgrund; 
Dies Bild erinnert mich wieder 
An unsere Abschiedsstund'. 

Ich mußte von dir scheiden, 
Und wußte, du stürbest bald; 
Ich war der scheidende Sommer, 
Du warst der sterbende Wald.

Heinrich Heine

извори:

1. http://www.gedichtsuche.de/gedicht/items/Der%20scheidende%20Sommer%20-%20Heine,%20Heinrich.html

2. https://de.wikisource.org/wiki/Das_gelbe_Laub_erzittert 

3. http://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/HeineNachlese/kitty5.htm

............................................................

дословен превод:

Разделящото

(по подразбиране – двама ни)

лято 

Пожълтелият листак потрепква,
падат листата – към земята;
ах, всичко, което е прелестно и мило,
съхне (респективно – вехне) и потъва в гроба.

По върховете на гората потрепква
едно болезнено слънчево сияние;
това биха могли да са последните целувки
на захождащото лято.

Иде ми да заплача – сякаш
от най-дълбоките недра на сърцето си;
тази картина би ми напомняла
за часа на нашето (с тебе) сбогуване

Аз трябваше да се с тебе разделя
и знаех, че скоро ти щеше да отвъднеш;
аз бях отиващото си лято,
(а) ти бе болната (погиващата) гора.
 

.....................................................................................................

опит за римуван превод на тази Хайнева творба:

Разделящото

(по подразбиране – двама ни)

лято 

Листакът жълт трепери.
и дòземи падат листа.
Ах, всичко прелестномило
в гроб тъне – в пустотата.

Върхарите горски ги багри
болезнено слънчев пек 
с целувки слънчеви летни – 
от лятото сетен ек.

И сякаш плач гнети ме
от сърцеглъбинѝ  –
часà на раздяла с теб той

ми в спомен разранѝ.
 

Аз трябваше да тръгна;
теб скоро смъртта събра.
Аз лятото зàлезно бях, а
ти – болната гора. 

-------------------------------------

забележка:

Друга редакция на втората строфа в оригиналния текст на немски език, видно от втори и трети

линк на изворите на това Хайнево стихотворение, е поднесена по следния начин от Хайнрих Хайне:

„Die Wipfel der Bäume umflimmert

Ein schmerzlicher Sonnenschein;
Das mögen die letzten Küsse
Des scheidenden Sommers seyn (респективно – „Des scheidenden Sommers sein“ )“.

Дословният превод е:

„По върховете на дърветата потрепква
едно болезнено слънчево сияние;
това биха могли да са последните целувки
на захождащото лято.“

опитът за римуван превод се изменя по следния начин:

„Дърветата в`ърхом ги багри
болезнено слънчев пек 
с целувки слънчеви летни – 
от лятото сетен ек.“