Das gelbe Laub erzittert,
Es fallen die Blätter herab;
Ach, alles was hold und lieblich,
Verwelkt und sinkt ins Grab.
Die Gipfel des Waldes umflimmert
Ein schmerzlicher Sonnenschein;
Das mögen die letzten Küsse
des scheidenden Sommers sein.
Mir ist, als müßt ich weinen
Aus tiefstem Herzensgrund;
Dies Bild erinnert mich wieder
An unsere Abschiedsstund'.
Ich mußte von dir scheiden,
Und wußte, du stürbest bald;
Ich war der scheidende Sommer,
Du warst der sterbende Wald.
Heinrich Heine
извори:
1. http://www.gedichtsuche.de/gedicht/items/Der%20scheidende%20Sommer%20-%20Heine,%20Heinrich.html
2. https://de.wikisource.org/wiki/Das_gelbe_Laub_erzittert
3. http://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/HeineNachlese/kitty5.htm
............................................................
дословен превод:
Пожълтелият листак потрепква,
падат листата – към земята;
ах, всичко, което е прелестно и мило,
съхне (респективно – вехне) и потъва в гроба.
По върховете на гората потрепква
едно болезнено слънчево сияние;
това биха могли да са последните целувки
на захождащото лято.
Иде ми да заплача – сякаш
от най-дълбоките недра на сърцето си;
тази картина би ми напомняла
за часа на нашето (с тебе) сбогуване
Аз трябваше да се с тебе разделя
и знаех, че скоро ти щеше да отвъднеш;
аз бях отиващото си лято,
(а) ти бе болната (погиващата) гора.
.....................................................................................................
опит за римуван превод на тази Хайнева творба:
Листакът жълт трепери.
и дòземи падат листа.
Ах, всичко прелестномило
в гроб тъне – в пустотата.
Върхарите горски ги багри
болезнено слънчев пек
с целувки слънчеви летни –
от лятото сетен ек.
И сякаш плач гнети ме
от сърцеглъбинѝ –
часà на раздяла с теб той
ми в спомен разранѝ.
Аз трябваше да тръгна;
теб скоро смъртта събра.
Аз лятото зàлезно бях, а
ти – болната гора.
-------------------------------------
забележка:
Друга редакция на втората строфа в оригиналния текст на немски език, видно от втори и трети
линк на изворите на това Хайнево стихотворение, е поднесена по следния начин от Хайнрих Хайне:
„Die Wipfel der Bäume umflimmert
Ein schmerzlicher Sonnenschein;
Das mögen die letzten Küsse
Des scheidenden Sommers seyn (респективно – „Des scheidenden Sommers sein“ )“.
Дословният превод е:
„По върховете на дърветата потрепква
едно болезнено слънчево сияние;
това биха могли да са последните целувки
на захождащото лято.“
опитът за римуван превод се изменя по следния начин:
„Дърветата в`ърхом ги багри
болезнено слънчев пек
с целувки слънчеви летни –
от лятото сетен ек.“
© Стоян Минев Всички права запазени