Письмь твои берегу, я больше так не могу
Прошлым одним я живу, это как сон на яву
Я не увижу тебя, я ненавижу себя
Нужно когото винить, так не должно было быть.

Пр: А где-то зимою и летом
Счастие слепящее светом ждет нас... ждет нас
Я скоро, дождись меня, слышиш
Буду искать тебя выше солнца... солнца

Мне без тебя не нужна, в небе ночная луна
Осень, зима и весна мне без тебя не нужна
Все говорят позабудь, прошлого нам не вернуть
Мне не вернуть и себя, я не могу без тебя

Пр: ... (3)

Дима Билан - Някъде

Писмата ти пазя, повече така не мога.
С миналото аз живея, това е като сън на яве.
Не те виждам, мразя себе си.
Трябва някой да обвиним, не трябваше така да стане.

Пр: А някъде през зимата и лятото,
щастие, с ослепителна светлина ни чака... ни чака.
Аз скоро ще дойда, дочакай ме, чуваш ли.
Ще те търся по-високо от слънцето.

Без теб не ми е нужна нощната луна.
Есен, зима и пролет, без теб не са ми нужни.
Всички казват забрави, миналото ни няма да се върне.
Няма да върна себе си, не мога без теб.

Пр:... (3)