ЕЛА НА СЕБЕ СИ
(превод от сръбски)
Изсекла си ме от вятъра и от брезови стъпки, в жълтата река си ме захвърлила
и само съхна, като обесен на въже. Ръцете ми са топли и е възпален гръбнакът ми,
в огледалото цвета на твоите очи го няма – те са само в паметта ми.
Болката е безкрайна.
Замесвам хляб и го пека във фурната, покривам го с твоите копринени рокли,
които си оставила онази нощ, когато отседна с приятелката си
и ми каза: „Пих кафе, а ти си сметаната, която ме радва.
Сега отиди и направи нещо, но не тъчи със своето чевръсто тяло в моя двор, защото
то вече няма да носи слънцето на всеки три дни през октомври, както е било досега.ˮ
В момента държиш жар птицата в скута си и си крадец в чуждо легло, ...