Далеч, надалеч, ооо даа, далеч.

Чувството е сякаш има виелица, в най-студения ден, гледайки през прозореца.
Ти крещиш с всичка сила, и звънците не звънят,
и тълпата не може да те чуе.
Единствено мога да видя горящата сграда.
Трябва да спася моята любима,
но ти дори не ме приемаш.

И макар че чувството си беше отишло, искам да съм тук
да прибера малките парченца от останалото.
Падам, самолетът гори,
единствено ти можеш да ме спасиш, но ти искаш да ме отпратиш.

Пр.:
Далеч, далеч, надалеч, ооо, защо?
Искам да знам...
Искам да знам, защо ме отпращаш.
Далеч, далеч, надалеч, ооо защо?
Искам да знам, защо ме отпращаш.
Далеч, далеч, надалеч, ооо, защо?
Искам да знам...
Искам да знам, защо ме отпращаш.

Ти ме питаше, нзащо бях така скиптично настроен относно любовта.
Защото тя се променя и няма истинска причина.
Започна да изживяваш мечтата си и преди да се усетиш
там се появява отворена врата и в момента когато преминеш, тя се затваря.

Може би е някой друг или е нещо с което не можеш да се пребориш.
О, любовта, о, любовта...
Не е това което беше.
Изправих се срещу страховета си с отворени обятия.
Въпреки че каза, че никога няма да се отхвърлиш от нас, а сега го правиш.

Пр.:

Ясно се изяснихме, че няма да сме заедно, никога.
Е, защо тогава това се случва?
Няма начин, няма начин (няма начин).