Наталия Каретникова

Танго във есенната нощ. И дъжд се плиска.
И уж си тръгваме, а пък сърцата ни не искат.
И капките танцуват сякаш. В полумрака

единствено на тромпетиста бял е фрака.

Танго във есента – прилича на прощаване,

със рози, дадени за спомен, с обещания.

Да се простим един със друг, да се простим!
Ще мине есен и зимъс в дома си ще седим...

Безгрижно с тебе бяхме пеперуди летни.
Изплъзнаха се денонощията мимолетно.
Аз не скърбя за тях, за миг не съжалявам,
щом между двама ни студът се настанява.

Букет от рози спомня ми за лятото горещо,

за страстното танго, с което изгрева посрещнахме...

11 септември 2011 г.

Перевод на болгарский язык Живодар Душков

КАРЕТНИКОВА НАТАЛИЯ

Осеннее танго

http://www.stihi.ru/2011/09/11/1705
 

Осеннее танго в дождливые ночи.        
Пора расставаться, а сердце не хочет.             
Под музыку танго, одни в полумраке,      
Видны музыкантов лишь белые фраки.    

Осеннее танго – оно как прощанье,
Как розы на память и встреч обещанье.
Давай  друг у друга прощенье попросим.
Уйдём тихо в зиму, лишь кончится осень…

Мы были с тобой этим летом беспечны.
Но летние ночи и дни быстротечны.
О них горевать и жалеть их не надо,
Коль вновь пробежала меж нами прохлада.

Напомнит о лете лишь запах букета,

И танго, что длилось опять до рассвета…

11 сентября 2011 г.