Навлязох в пристан тих и озарен
и видях като в огледало кристалинно
древна Сила, издигаща се змиевидно
на спиралите възлизащи по пътя епохален.
Земята беше люлка за идната Божественост,
а човекът просто полутъмен полусветъл символ
на прехода на Божеството, прикрито от воал,
от дрямка на Материя и изстрадала обремененост
от невежествен живот и смърт към духовна Светлина.
Умът свободен плуваше в светлинна необятност,
животът бе избавен от гнета на сивата бразда,
видях как Материята озарява породилата я Тъмнина. ...