Навлязох в пристан тих и озарен
и видях като в огледало кристалинно
древна Сила, издигаща се змиевидно
на спиралите възлизащи по пътя епохален.

Земята беше люлка за идната Божественост,
а човекът просто полутъмен полусветъл символ
на прехода на Божеството, прикрито от воал,
от дрямка на Материя и изстрадала обремененост

от невежествен живот и смърт към духовна Светлина.
Умът свободен плуваше в светлинна необятност,
животът бе избавен от гнета на сивата бразда,
видях как Материята озарява породилата я Тъмнина.

Душата чувстваше размах на безпределност,
сърцето багрено безвременна Бого-наслада.

Шри Ауробиндо, Sonnets, 22 март 1944 г.

~~~~~~~~

EVOLUTION

I passed into a lucent still abode
And saw as in a mirror crystalline
An ancient Force ascending serpentine
0f the ascending spirals of the aeonic road.

Earth was a cradle for the arriving God
And man but a half-dark half-luminous sign
Of the transition of the veiled Divine
From Matter’s sleep and the tormented load

Of ignorant life and death to the Spirit’s light.
Mind liberated swam Light’s ocean-vast,
And life escaped from its grey tortured line
I saw Matter illumining its parent Night.

The soul could feel into infinity cast,
Timeless God-bliss the heart incarnadine.

Sri Aurobindo, Sonnets, 22.3.1944