"Jesus of Suburbia"

[Part 1: Jesus of Suburbia]

I'm the son of rage and love

The Jesus of Suburbia

From the bible of none of the above

On a steady diet of soda pop and Ritalin

No one ever died for my sins in hell

As far as I can tell

At least the ones I got away with

And there's nothing wrong with me

This is how I'm supposed to be

In a land of make believe

That don't believe in me

Get my television fix sitting on my crucifix

The living room or my private womb

While the moms and brads are away

To fall in love and fall in debt

To alcohol and cigarettes and Mary Jane

To keep me insane and doing someone else's cocaine

And there's nothing wrong with me

This is how I'm supposed to be

In a land of make believe

That don't believe in me

[Part 2: City Of The Damned]

At the center of the Earth

In the parking lot

Of the 7-11 where I was taught

The motto was just a lie

It says home is where your heart is

But what a shame

Cause everyone's heart

Doesn't beat the same

It's beating out of time

City of the dead

At the end of another lost highway

Signs misleading to nowhere

City of the damned

Lost children with dirty faces today

No one really seems to care

I read the graffiti

In the bathroom stall

Like the holy scriptures of a shopping mall

And so it seemed to confess

It didn't say much

But it only confirmed that

The center of the earth

Is the end of the world

And I could really care less

City of the dead

At the end of another lost highway

Signs misleading to nowhere

City of the damned

Lost children with dirty faces today

No one really seems to careeeeee

[Part 3: I don't care]

I don't care if you don't

I don't care if you don't

I don't care if you don't care

[x4]

I don't careeeeeeeeee

Everyone is so full of shit

Born and raised by hypocrites

Hearts recycled but never saved

From the cradle to the grave

We are the kids of war and peace

From Anaheim to the middle east

We are the stories and disciples

Of the Jesus of suburbia

Land of make believe

That don't believe in me

Land of make believe

And I don't believe

And I don't care!

I don't care! [x4]

[Part 4: Dearly beloved]

Dearly beloved are you listening?

I can't remember a word that you were saying

Are we demented or am I disturbed?

The space that's in between insane and insecure

Oh therapy, can you please fill the void?

Am I retarded or am I just overjoyed

Nobody's perfect and I stand accused

For lack of a better word, and that's my best excuse

[Part 5: Tales of another broken home]

To live and not to breathe

Is to die In tragedy

To run, to run away

To find what you believe

And I leave behind

This hurricane of fucking lies

I lost my faith to this

This town that don't exist

So I run

I run away

To the light of masochist

And I leave behind

This hurricane of fucking lies

And I walked this line

A million and one fucking times

But not this time

I don't feel any shame

I won't apologize

When there ain't nowhere you can go

Running away from pain

When you've been victimized

Tales from another broken home

You're leaving...

You're leaving...

You're leaving...

Ah you're leaving home...

"Исус от предградията"

[Част 1: Исус от предградията]

Аз съм синът на ярост и любов.

Исус от предградията.

От библията на никой от посоченото горе.

На постоянна диета от сода и риталин.

Никой не е умрял заради греховете ми и не е отишъл в ада,

доколкото знам...

Поне заради тези с измъкнах безнаказано.

На мен ми няма нищо.

Така трябва да бъда.

В земя на преструвки

никой не вярва в мен.

Взимам моя телевизионен наркотик,

седейки на собственото си разпятие

във всекидневната, или в собствената си утроба,

докато майките и любовниците им са далеч.

Да се влюбиш и да си задължен

на алкохола, цигарите и Мери Джейн,

която да поддържа лудостта ми и да правя нечий чужд кoкаин.

На мен ми няма нищо.

Така трябва да бъда.

В земя на преструвки

никой не вярва в мен.

[Част 2: Град на прокълнатите]

В центъра на земята, на паркинга

пред кварталния супермаркет, където учех.

Девизът беше просто лъжа.

Той гласеше:

"Домът е там където е сърцето", но какъв позор,

защото сърцата не бият еднакво.

Те бият извън времето.

Град на мъртвите.

На края на поредната изгубена магистрала.

Знаците подвеждат към нищото.

Град на прокълнатите,

изгубени деца, с мръсни лица, днес.

Наистина не изглежда, че на някой му пука.

Прочетох графитите в тоалетната.

Като свещените ръкописи от търговския център.

Изглеждаше като изповед.

Не пишеше много, но потвърди,

че центърът на Земята е краят на света.

Но изобщо не ми пукаше.

Град на мъртвите.

На края на поредната изгубена магистрала.

Знаците подвеждат към нищото.

Град на прокълнатите.

Изгубени деца, с мръсни лица, днес.

Наистина не изглежда, че на някой му пука.

[Част 3: Не ми пука]

Не ми пука, ако и на теб.

Не ми пука, ако и на теб.

Не ми пука, ако и на теб не ти пука.

[x4]

Не ми пукаааааа

Всички са лицемери.

Родени и възпитани в двуличие.

Сърцата се движат в кръг, но никога не биват спасени.

От люлката до гроба.

Ние сме деца на войната и мира.

От Анахайм, до Близкия изток.

Ние сме измислиците и последователите на

Исус от предградията.

Земя на преструвки - никой не ми вярва.

Земя на преструвки.

И аз не вярвам.

Но не ми пука!

Не ми пука! (х4)

[Част 4: Скъпи влюбени]

Скъпи влюбени, слушате ли?

Не мога да си спомня дума от това, което казвахте.

Обезумели ли сме, или аз съм обезпокоен?

Пространството между вас е ненормално и несигурно.

О, терапия, би ли запълнила празнината?

Умствено изостанал ли съм или просто съм много радостен?

Никой не е перфектен и съм виновен

в липса на по-добра дума.

И това е най-доброто ми извинение.

[Част 5: Разкази за още един разбит дом]

Да живееш без да дишаш,

е да умреш в трагедия.

Да бягаш, да тичаш надалеч.

Да откриеш това, в което вярваш. 

Тръгвам си зад този ураган от шибани лъжи.

Изгубих вярата си в това.

Този град, който не съществува.

Така, че бягам, тичам надалеч,

към светлината на мазохист.

Тръгвам си зад този ураган от шибани лъжи.

Преминавал съм тази граница

милион и един шибани пъти.

Но не и този път!

Не се срамувам.

Няма да се извиня.

Когато няма къде да отидеш,

бягаш далеч от болката,

когато си бил жертва

на разкази от още един разбит дом.

Ти си тръгваш...

Ти си тръгваш...

Ти си тръгваш...

Напускаш дома си!