Heureux qui comme Ulysse

Heureux qui commeUlysse,a fait ce beau voyage,

Ou comme celui – la qui conquit la toison,

Et puis est retourne, plein d`usage et de raison,

Vivre entre ses parents le reste de son age!

Quand reverrai-je, helas!de mon petit village

Fumer la cheminee, et en quelle saison

Reverri-je le clos de ma pauvre maison,

Qui m`est une province et beaucoup davantage

Plus me plait le sejour qu`ont bati mes aieux;

Que des palais romains le front audacieux

Plus que le marbre dur me plait l`ardoise fine .

Plus  mon Loire gauloise que le Tibre latin,

Plus mon petit Lire  que le mont Palatin,

Et  plus que l`air marin la douceur angevine.

                                          Joachim Du Bellay (1522 – 1560 )

  КАТО  ОДИСЕЙ

Щастлив, света пребродил като Одисей,

или пък златно руно смело похитил,

завръща се скиталец, дух обогатил,

сред свои близки свойте дни да изживей.

Дали ще зърна родния си край.

И в кой сезон, кумина да дими.

В хижата с полегнали стени,

за мене мила като Божи рай.

Не римските палати с мрамора  студен,

а дядовите къщи мили са за мен,

с глинените плочки – покрива червен.

По мила даже и от Тибъра свещен

е галската Лоара винаги за мен,

дори и малката, невзрачната Лире!

                                                   Жоашен Дю Веле.

В памет на Николай Папазов