Хляб от желязо - (Борче Панов, Македония)
ХЛЯБ ОТ ЖЕЛЯЗО
(превод от македонски)
Дядо ми Борис е бил ковач.
Той е знаел, че хляба от желязото
ще тежи повече и от неговата смърт.
- Животът, както и желязото,
се кове докато е горещ,
тогава и най-трудните неща
лесно получават формата на мисълта. –
казал той на баща ми,
преди да го остави сирак.
И расъл баща ми,
с най-тежките форми на мислите,
в сиропиталище от войната.
Баща ми цял живот беше миньор.
Дрехите му миришеха на руда
и светеха от гъстите частици хематит,
когато се връщаше от трета смяна.
От дланите му блестяха
искрите на дядо, сред кристалите,
които ми носеше от мината.
- Дръж искрите, сине! – ми казваше.
Така и днес аз,
с искрите в двете мои длани,
постоянно претеглям
точното тегло на думите
в топлината на моя железен хляб.
ЛЕБ ОД ЖЕЛЕЗО
Автор: Борче Панов, Македониja
Дедо ми Борис бил ковач,
тој знаел дека лебот од железото
ќе тежи повеќе и од неговата смрт.
– Животот, исто како и железото,
се кове додека е усвитен,
тогаш и најтешките нешта
полесно ја добиваат формата на мислата,
му велел тој на татко,
пред да го остави сираче.
И растел татко
со најтешките форми на мислите
во дом за сираци од војната.
Татко цел живот беше рудар,
облеката на руда му мирисаше
и од густите честички хематит светкаше,
кога од третата смена се враќаше.
Од дланките негови блескаа тогаш
искрите на дедо среде кристалите
што од рудникот ми ги носеше.
– Чувај ги искрите сине, ми велеше,
па и денес јас,
со искрите во двете дланки мои,
постојано ја распоредувам
точната тежина на зборовите
во топлината на лебот мој железен.
© Латинка-Златна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
По първия въпрос, продължение 1: После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.”
Дядо му е знаел, че смъртта идва и отнася всичко, но това, което той е работил с чука, ще остане. Той е знаел също, че хляба, който е изкарвал с този труд, е по-силен от смъртта , защото това ще продължи в спомените на неговия син!
Провокира ме и бащата на лирическия. Той е работил миньор – изключително тежка работа – но той винаги е носил искрите на неговия дядо, които са му давали сили.
„– Дръж искрите, сине! – ми казваше
Така и днес аз,
с искрите в двете мои длани,
постоянно претеглям
точното тегло на думите
в топлината на моя железен хляб.” -
По първия въпрос: Още със заглавието ме провокира стихотворението. Веднага започнах да мисля как от желязото ще стане хляб, какво е вложил авторът, какво е искал да покаже. Вследствие на работата с чука, дядо му е създавал нещо здраво и устойчиво, а така също е изкарвал и хляба. Авторът е показал спомена от тези ръце, които са чукали желязото, за да отгледа сина си, а така също – чрез това студено и топло желязо – е показал и неговата грижа и обич да му изкарва хляба. Показал е същността на живота – борбата за хляб! Дал е и Дух на този човек! Много тънко, мъдро и философско авторът е сравнил хляба от желязото. Това сравнение те кара да се размислиш, да стигнеш до самото производство на хляба. Този хляб от желязо е изстрадан – когато дядо му е работил със желязото, ръцете му парят от огъня!
После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.” -
plamen-p (Пламен Порчев), разбира се, че отговарям за преводите си.
Авторите, които превеждам, ги познавам лично! Те са отличени с международни награди! Моите преводи са на доброволни начала и се радвам, че правя това, за моите братя и сестри по перо от съседните страни. И, да, аз превеждам само това, което ме провокира, което ме заинтригува!
В изкуството няма политика, има безсмъртие! Който е вещ, ще разбере посланието на Борче Панов!
Благодаря на всички за коментарите! -
Поздравления за хубавия превод, Златна!
За другото отговаря авторът...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Борче Панов по много интересен начин е направил стихотворението. Кара те да се замислиш, да го разнищиш, да почувстваш силата му. Авторът е вникнал много дълбоко, както в същността на човешките взаимоотношения, така и в същността на трудностите на живота.
По втория въпрос: Почнем ли да правим политика в изкуството, то губи своята нравственост и същина на красотата. Защото политиката си е… знаем какво! А изкуството това е една поетична бразда, която е пусната от най-нежната струна на човешката душа. Душата на поета е храм, в него в никой случай не може да има политика!!!