LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
44 901
13.04.2016 г., 7:56  

Хляб от желязо - (Борче Панов, Македония)

1.5K 1 5
1 мин за четене

ХЛЯБ ОТ ЖЕЛЯЗО

 

(превод от македонски)

 

Дядо ми Борис е бил ковач.

Той е знаел, че хляба от желязото

ще тежи повече и от неговата смърт.

- Животът, както и желязото,

се кове докато е горещ,

тогава и най-трудните неща

лесно получават формата на мисълта. –

казал той на баща ми,

преди да го остави сирак.

И расъл баща ми,

с най-тежките форми на мислите,

в сиропиталище от войната.

Баща ми цял живот беше миньор.

Дрехите му миришеха на руда

и светеха от гъстите частици хематит,

когато се връщаше от трета смяна.

От дланите му блестяха

искрите на дядо, сред кристалите,

които ми носеше от мината.

- Дръж искрите, сине! – ми казваше.

Така и днес аз,

с искрите в двете мои длани,

постоянно претеглям

точното тегло на думите

в топлината на моя железен хляб.

 

 

ЛЕБ ОД ЖЕЛЕЗО

 

Автор: Борче Панов, Македониja

 

Дедо ми Борис бил ковач,

тој знаел дека лебот од железото

ќе тежи повеќе и од неговата смрт.

– Животот, исто како и железото,

се кове додека е усвитен,

тогаш и најтешките нешта

полесно ја добиваат формата на мислата,

му велел тој на татко,

пред да го остави сираче.

И растел татко

со најтешките форми на мислите

во дом за сираци од војната.

Татко цел живот беше рудар,

облеката на руда му мирисаше

и од густите честички хематит светкаше,

кога од третата смена се враќаше.

Од дланките негови блескаа тогаш

искрите на дедо среде кристалите

што од рудникот ми ги носеше.

– Чувај ги искрите сине, ми велеше,

па и денес јас,

со искрите во двете дланки мои,

постојано ја распоредувам

точната тежина на зборовите

во топлината на лебот мој железен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    По първия въпрос, продължение 2: Душата на човека е богата, когато зависи от светлината в семейството, а това е приемствеността на поколенията – бащата на лирическия взема мъдростта от своя баща и я предава на сина си. Това също ме заинтригува и провокира, тъй като тези ценности вече почти не съществуват.
    Борче Панов по много интересен начин е направил стихотворението. Кара те да се замислиш, да го разнищиш, да почувстваш силата му. Авторът е вникнал много дълбоко, както в същността на човешките взаимоотношения, така и в същността на трудностите на живота.

    По втория въпрос: Почнем ли да правим политика в изкуството, то губи своята нравственост и същина на красотата. Защото политиката си е… знаем какво! А изкуството това е една поетична бразда, която е пусната от най-нежната струна на човешката душа. Душата на поета е храм, в него в никой случай не може да има политика!!!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    По първия въпрос, продължение 1: После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.”
    Дядо му е знаел, че смъртта идва и отнася всичко, но това, което той е работил с чука, ще остане. Той е знаел също, че хляба, който е изкарвал с този труд, е по-силен от смъртта , защото това ще продължи в спомените на неговия син!

    Провокира ме и бащата на лирическия. Той е работил миньор – изключително тежка работа – но той винаги е носил искрите на неговия дядо, които са му давали сили.
    „– Дръж искрите, сине! – ми казваше
    Така и днес аз,
    с искрите в двете мои длани,
    постоянно претеглям
    точното тегло на думите
    в топлината на моя железен хляб.”
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    По първия въпрос: Още със заглавието ме провокира стихотворението. Веднага започнах да мисля как от желязото ще стане хляб, какво е вложил авторът, какво е искал да покаже. Вследствие на работата с чука, дядо му е създавал нещо здраво и устойчиво, а така също е изкарвал и хляба. Авторът е показал спомена от тези ръце, които са чукали желязото, за да отгледа сина си, а така също – чрез това студено и топло желязо – е показал и неговата грижа и обич да му изкарва хляба. Показал е същността на живота – борбата за хляб! Дал е и Дух на този човек! Много тънко, мъдро и философско авторът е сравнил хляба от желязото. Това сравнение те кара да се размислиш, да стигнеш до самото производство на хляба. Този хляб от желязо е изстрадан – когато дядо му е работил със желязото, ръцете му парят от огъня!

    После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.”
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    plamen-p (Пламен Порчев), разбира се, че отговарям за преводите си.
    Авторите, които превеждам, ги познавам лично! Те са отличени с международни награди! Моите преводи са на доброволни начала и се радвам, че правя това, за моите братя и сестри по перо от съседните страни. И, да, аз превеждам само това, което ме провокира, което ме заинтригува!
    В изкуството няма политика, има безсмъртие! Който е вещ, ще разбере посланието на Борче Панов!

    Благодаря на всички за коментарите!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Поздравления за хубавия превод, Златна!
    За другото отговаря авторът...