Иманe (Мубера Исанович, Сараево, Б и Х)
Имане
(превод от босненски)
Имам цифром и словом
двадесет и три бръчки
и това е моето имане…
Бяха тревичка и
сега ме е страх, защото...
Сега са като момчета,
които първата сила опасват,
но се страхувам...
Постоянно е в ума ми,
че младите хора,
при повикване по име,
трябва да бъдат бдителни
и да се пазят един друг,
докато ме няма,
но се страхувам...
И се изграждам в сърмена тъкан.
Как мога
да се изградя в сърмена тъкан.
Как мога
да имам сребърен блясък на ръцете си
и да мечтая…
след осемдесет и осем...
Как мога
да направя моя въздух да ме заслепи
с ръка, да премине в лицето,
да застане зад челото, да навие нишките
в ябълката на живота, която сама се върти,
диша и блести отвътре?...
Как мога
да ви виждам, докато ме няма;
тялото ми е празна тъмнина,
а жълто-зелена светлина струи – пътеката
дава знак
за живот под косата…
Завъртам се и летя
чрез костта.
Чух, че се тропна, но как да
отключа черупката,
когато краят на костта е втвърдена
и ръбът е изгорял…
Как мога
ясно да виждам сребърни снежинки на пътеката
и да дишам само на това място,
а около мене да играе зората, да чувствам,
че костите са изчезнали,
и да ме напусне страха, като по чудо.
Само да мога да прогледна, че това съм аз
и че около мен всички са еднакви…
Imanje
Autor : Мubera Isanovic, Sarajevo, B i X
Imam slovom i brojem
dvadeset i tri bora,
i to mi je imanje...
Bili su travčice, i
sad me strah,jer...
sad su kao momci
što prvu snagu opasuju,
pa me strah...
Stalno mi je na umu,
da su mladi,
pa svakog zovem imenom,
da budu budni,
te da jedan na drugog paze,
dok mene nema,
pa me strah...
Gradim srmeno tkivo
Otkud meni
da gradim srmeno tkivo.
Otkud meni
srmen sjaj na rukama,
iza sna...
tad osamdesetosme...
Otkud meni
da moj zrak me zaslijepi
sa ruku, da prođe u lice..
da stane iza čela, u smotaj od niti,
u jabuku živu, koja se okreće i diše
i iznutra sja...
Otkud meni
da to vidim, a mene nema,
moje tijelo je prazno, tamnina,
a žuto zeleno svjetlo titra, tragom niti
daje znak,
da živi ispod kose...
Smotaj se okrenu i odleti
kroz kosti.
čuh da klopnu kao da otčepi ljusku,
na mjestu,
gdje kost zadnja očvrsne,
a rub prži...
Otkud meni da jasno
vidim srebrene ljuspe na tragu,
i dišem samo na tom mjestu...
a okolo otvora trepti, žari, osjećam
kao da tu kosti više nema,
i uze me strah da me načelo čudo.
Tek progledam, to sam ja,
a oko mene sve isto...
* Стихотворението е отличено с международна награда от конкурса "Лирични гласове"(София -2015).
© Латинка-Златна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря!
-
Суперово!
-
Чудесен превод, Латинка! Поздравявам те!
Пожелавам ти една стабилна Нова година, която да ти носи само здраве, оптимизъм, щастие и любов! И разбира се много нови творчески изяви!
С най-топли чувства!
Младен Мисана -
"Val-99 (Вал Ефир): 30-12-2014г. 04:23
отвратителен превод... напомняте ми като стил рашеда."
Val-99, в рамките на 36 часа девет пъти сменихте никнейма си (Val-99 (ФЪНИ), Val-99 (Валерия Полянова), Val-99(Ша Шавки), Val-99 (Ша ШаШавки), Val-99 ((Има Нема), Val-99 (Побеснели Макс НВ Дизельпанк), Val-99 (Валерия Полянова), Val-99(Вал Фъни), Val-99 (Вал Ефир) и няколко пъти местоживеенето си, а това говори, че имате много сериозен психически проблем. Ще се моля за вашето изцерение!
Благодаря на всички за коментарите!
Весело посрещане на 2015 година! -
Хареса ми
-
Много интересна поезия. Благодаря, Лати, че чрез превода ти мога да се запозная с творчеството на Мубера Исанович!
-
Поздрав, Лат! Важно е да се запознаем и с чужди поети.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
