Когато птиците пееха, а никой нямаше, за да ги чуе – (Славчо Ковилоски, Р.С.Македониja)
КОГАТО ПТИЦИТЕ ПЕЕХА, А НИКОЙ НЯМАШЕ, ЗА ДА ГИ ЧУЕ
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Времето тогава беше хубаво и слънчево.
Овощната градина беше обрасла с билки –
бял равнец, жълт кантарион, киселец;
и с диво лозе.
Там някъде в края бяха поникнали
няколко макови стъбла.
Този следобед бях сам и се разхождах.
Там, далеч над планините,
забелязах няколко облаци,
но не се уплаших,
защото слънцето не беше закрито!
Почувствах цялата празнота на деня върху плещите си,
празнотата в очите ми пробудиха различни
спомени –
за дядо и баба, за миризмата на баницата,
за каменните къщи и за тухларите.
Хубаво беше тогава времето,
слънцето се беше изкачило високо, високо.
Слушах как пеят птиците,
но нямаше никой друг, за да ги чуе.
КОГА ПТИЦИТЕ ПЕЕЈА, А НИКОЈ НЕМАШЕ ЗА ДА ГИ ЧУЕ
Автор: Славчо Ковилоски , Р.С.Македониja
Убаво беше тогаш времето, сончево.
Овоштарникот беше се обрастил со тревки,
боливач, кантарион, киселец
и од она, дивоно лозје.
Таму некаде на крајот беа изникнале
неколку афионови стебленца.
Сам бев тоа попладне, сам шетав.
Таму далеку во планините
се забележуваа неколку облачиња,
но не ме плашеа,
па, ова сонце никој не го потиска од небото!
Празнотијата на денот ја чувствував на плеќите,
празнотијата во очите ми будеше сеќавања,
разни,
за дедо и баба, за мирисот на баницата,
за камените куќи и за плитарите.
Убаво беше тогаш времето,
сонцето беше се искачило високо, високо.
Ги слушав птиците како пејат,
но немаше никој друг за да ги чуе.
Б.а.Стихотворението е поместено в двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език (2016).
Думи за автора:
Славчо Ковилоски (Скопие, 1978) е македонски поет, белетрист и литера- турен историк. Автор е на сборника с разкази “Лошата леля и други исто- рии”, на двете монодрами “Синът на Волкашин” и „На нож”, на трите сти- хосбирки „Слънцето отново ще изгрее”, „Поезия в движение” и „Барутна поезия”, на трите романа „Опасен съм”, „Сънуването” и „Синът на царя”, както и на много монографии в областта на литературата и културоло- гията. Има преведени пет белетристични творби от хърватски и българ ски език на македонски език. Преведен е на много европейски езици. Носител е на редица престижни награди, сред които: „3 Ноември” (за нау ка), „Майстори на прозата” (за проза) и „Йован Котески”(за поезия). В мо -мента заема поста главен редактор на най-старото списание за литерату-ра, култура и изкуство „Съвременник”. Работи в Института за македонска литература при Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Латинка-Златна Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
няма да я засягаме обаче, че македонските учени и творци са много чувствителни. Ние сме им свикнали обаче. Дали?
