Текст: Димитрис Лендзос

    Музика: Христос Леонтис

    Изпълнител: Димитрис Митропанос
 

1. В съботните сутрини накрай Ахерусия*

    танц зейбекико сред огъня играх.

    Стъпките ми раждаха безсмъртие, магия, 

    а любовите ми – чужди бяха, прах.

    Припев:

    Взех от тебе, мамо, малко черно от очите,

    дрехите си оцветих и скрих се в скръбна вис.             

    И последните ти думи още помня: Литвай!

    В танца, рече ми, да бъдеш Дигенис**.            

2. Погледи, дълбаещи на мрака филма черен.

    Вести ни предават слепите души.                           

    Любовта – архангел от икони стари, верни,

    танцът ѝ вселенски фугите строши.                          

3. Бяха песните ни като кипващи вулкани,

    никнеха криле по статуи и плът,

    в древните ни страсти и с целувките ти – рани,

    виж ме как възкръсвам днес – за втори път.  

    https://www.youtube.com/watch?v=sjVCZPqPj1U

    Έρωτας αρχάγγελος

    Σάββατο χαράματα μπρος στην Αχερουσία 
    χόρεψα ζεϊμπέκικο πάνω στην φωτιά            
    βήματα γενέθλια για την αθανασία               
    κι όλες οι αγάπες μου μία ξενιτιά

    Πήρα από τα μάτια σου λίγο μαύρο χρώμα   
    κι έβαψα τα ρούχα μου μάνα μη με δεις          
    την στερνή κουβέντα σου την θυμάμαι ακόμα  
    σαν χορεύεις μου ’λεγες, να ‘σαι ο Διγενής  

    Βλέμματα χαράξανε στις μαύρες τις οθόνες          
    κι οι τυφλοί προφήτες προδίδουν τους χρησμούς
    έρωτας αρχάγγελος σαν τις παλιές εικόνες
    κι ο χορός του κόσμου ραγίζει τους αρμούς

    Είναι τα τραγούδια μας ηφαίστεια που καίνε
    σώματα κι αγάλματα βγάζουνε φτερά
    τα αρχαία πάθη μας και τα φιλιά σου φταίνε
    κοίτα αναστήθηκα για δεύτερη φορά

*Ахерусия – блатисто езеро, където според митологията се вливали реките от подземното царство. На ниска скала на брега на река Ахерон е разположен античният „Оракул на мъртвите“, посветен на Персефона и Хадес. Там поклонниците били затваряни през нощта в стаи без прозорци. На сутринта им давали семена от лупин, които имали халюциногенно действие. Пускали пилигрима в лабиринт от сводести коридори в непрогледен мрак до светилището, където го посрещали сенки и странни звуци. Това „били“ душите на мъртвите, които изпълнявали ролята на оракул. Намира се край село Месопотамос, близо до Амудя. Там е построен и средновековният манастир „Св. Иоан Кръстител“  с остатъци от фрески от 18 век, под който има помещение, в което се извършвало общението с покойниците. Древното езеро сега практически е изчезнало и река Ахерон тече само през зимата, а през лятото пресъхва.

** „Дигенис Акрит“ е византийска епическа поема, описваща живота и подвизите на легендарния войн-акрит Василий, наричан Дигенис Акрит („Двуроден Акрит“, заради смесения му византийско-арабски произход). Създаването на епоса не е датирано точно и обикновено се отнася към периода X-XII век.