Mariah Carey – The Roof

It wasn't raining yet
But it was definitely a little misty on
That warm november night
And my heart was pounding
My inner voice resounding
Begging me to turn away
But I just had to see your face
To feel alive
And then you casually walked in the room
And I was twisted in the web
Of my desire for you
(And I was twisted)
My apprehension blew away
I only wanted you
To taste my sadness
As you kissed me in the dark

Every time I feel the need
I envision you caressing me
And go back in time
To relieve the splendor of you and I
On the rooftop that rainy night

And so we finished the Moet and
started feeling liberated
And I surrendered as you took me
In your arms
I was so caught up in the moment
I couldn't bear to let you go yet
So I threw caution to the wind
And started listening to my longing heart
And then you softly pressed your lips to mine
And feelings surfaced I'd suppressed
For such a long time
(And I was lifted)
And for a while I forgot
The sorrow and the pain
And melted with you as we stood
There in the rain

Every time I feel the need
I envision you caressing me
And go back in time
To relieve the splendor of you and I
On the rooftop that rainy night
Every time I feel the need
I envision you caressing me
And go back in time
To relieve the splendor of you and I
On the rooftop that rainy night

Last night I dreamed that I
Whispered the words I love you
And touched you so very
Subtly as we were kissing goodbye
(Pretty baby - How I'm missing you)

Още не валеше,

но без съмнение мъглата се спускаше

през онази топла ноемврийска вечер.

Сърцето ми биеше силно,

а вътрешният глас ехтеше,

молейки ме да си тръгна.

Но трябваше само да видя лицето ти,

за да се почувствам жива...

Неочаквано ти влезе

и аз се оплетох в мрежата

на собствения си блян.

(Бях объркана)

Предчувствията ми изчезнаха,

исках само да вкусиш тъгата ми,

когато ме целуна в мрака.

Винаги, щом си ми нужен,

си представям милувките ти

и се връщам във времето,

за да дам воля на нашия блясък...

На покрива онази дъждовна нощ...

Довършихме бутилката Моет

и се почувствахме освободени.

Предадох се, щом ме взе в обятията си,

отдадох се на момента

и не можех да те пусна все още.

Постъпих безразсъдно и

се вслушах в копнеещото си сърце.

Ти нежно притисна устни до моите,

а чувствата, които

потисках толкова дълго време, излязоха наяве.

И за малко забравих болката и страданието,

слях се с теб, както стояхме там, в дъжда.

Снощи сънувах, че ти шепна

думите „Обичам те!”

и те докосвам нежно, докато се целуваме за сбогом.

(Скъпи, толкова ми липсваш)

Винаги, щом си ми нужен,

си представям милувките ти

и се връщам във времето,

за да дам воля на нашия блясък...

На покрива онази дъждовна нощ...