Matthew Perryman Jones – Out of reach

You're always bound to fall

There's nothing you can do

The weight of gravity begins

To pull you down again

So what are you to do now?

Stuck between the hope and doubt

You get so close to clarity

Makes you question everything

You're so far away

So far away from me

Is it starting to break

Underneath my feet

You're so far away

Am I just out of reach?

We keep talking in circles

Staring out with empty eyes

Wanting to be known again

But so afraid of letting in

So do I leave it all to history?

Will you ever answer me ?

Do you still recognize my voice

Or is it lost among the noise

You're so far away

So far away from me

Is it starting to break

Underneath my feet

You're so far away

Am I just out of reach?

While the world unravels

We're kicking at shadows

And everyone around us

Is making up chaos

Oh, I cannot find you

I'm walking like I'm blinded

Am I saying anything at all?

You're so far away

So far away from me

Is it starting to break

Underneath my feet

Is it set in stone

Could someone tell me please?

Am I all alone?

Am I just out of reach?

------------------------------------------------------------------------------------------ 

Ти винаги си обречена да рухваш.

Няма какво да сториш за това...

Тежестта на гравитацията се задава,

за да те събори отново.

Та, какво ще правиш сега,

притисната между надеждата и съмнението...

Приближаваш се до яснотата,

която те кара да се съмняваш във всичко.

Ти си толкова далеч,

толкова далеч от мен...

започнало ли е да се руши,

отдолу краката ми...

Ти си толкова далеч

или aз не мога да те достигна.

Продължаваме да говорим, отбягвайки истината,

гледайки се с празен поглед...

Искайки да сме близки отново,

но толкова уплашени да го допуснем.

Оставям ли всичко в историята?

Ще ми отговориш ли някога?

Разпознаваш ли гласа ми все още,

или се е изгубил сред шума?

Ти си толкова далеч,

толкова далеч от мен...

започнало ли е да се руши,

отдолу краката ми...

Ти си толкова далеч

или аз не мога да те достигна.

Докато светът се разкрива,

ние се сблъскваме със сенки

и всеки един около нас

предзвиква хаос...

О, аз не мога да те открия...

Вървя, сякаш съм сляп.

Казвам ли нещо изобщо?

Ти си толкова далеч,

толкова далеч от мен...

започнало ли е да се руши,

отдолу краката ми...

Превърнало ли се е в камък?

Моля, някой да ми каже,

изцяло сам ли съм?

Или аз просто не мога да те достигна?