THE UNFORGIVEN II

 Lay beside me, tell me what they've done
Speak the words I want to hear, to make my demons run
The door is locked now but it's opened if you're true
If you can understand the me, then I can understand the you

Lay beside me, under wicked skies
Through black of day, dark of night, we share this paralyze
The door cracks open but there's no sun shining through
Black heart scarring darker still, but there's no sun shining through

No, there's no sun shining through
No, there's no sun shining

Ch:What I've felt, what I've known
      Turn the pages, turn the stone
      Behind the door, should I open it for you?

      What I've felt, what I've known
      Sick and tired, I stand alone
      Could you be there, 'cause I'm the one who waits for you
      Or are you unforgiven, too?

Come beside me, this won't hurt, I swear
She loves me not, she loves me still, but she'll never love again
She lay beside me but she'll be there when I'm gone
Black heart scarring darker still, yes, she'll be there when I'm gone
Yes, she'll be there when I'm gone
Dead sure she'll be there

          What I've felt, what I've known
           Turn the pages, turn to stone
           Behind the door, should I open it for you?

          What I've felt, what I've known
          Sick and tired, I stand alone
          Could you be there, 'cause I'm the one who waits for you
          Or are you unforgiven, too?

Lay beside me, tell me what I've done
The door is closed, so are your eyes
But now I see the sun, now I see the sun
Yes, now I see it

What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there?
 'Cause I'm the one who waits for you 
Or are you unforgiven too?

I take this key
And I bury it in you
Because you're unforgiven, too

Never free
Never me
'Cause you're unforgiven too.

Непростен II

Легни до мен, разкажи ми какво те сториха.

Произнеси думите, които искам да чуя,

демоните от главата ми ти да прокудиш.

Моята врата заключена стои сега.

Но ако си истинска ще я отключа.

Ако ти успееш да ме разбереш,

аз също ще те разбера.

Легни до мен, под тези грешни небеса.

Всред чернотата на деня и

тъмнината на нощта ще споделимe нашата забрава.

Вратата се пропуква и отваря...едвам.

Но светлина не ще проникне там.

А черното сърце все още е белязано с мътилка.

И светлина не ще проникне там.

Не, не ще проникне там.

Пр: Каквото и да съм чувствал и някога знаел,

        време е най-после страницата да обърна.

        Затова сега стоя зад вратата тихомълком -

        дали да я отворя и при тебе да се върна?

        Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-

        сега стоя сам, болен, уморен

        Ще дойдеш ли на спирката на влака?

        Защото аз съм този, който тебе чака.

        Или и ти си също непростен(а)?

Ела, легни до мен,

кълна се – няма да те заболи.

Обича ли ме още или не – незнам,

но да обича пак тя няма никога, уви.

Тя лежи до мен, но ще дойде ден, когато да замина.

И черното сърце пак ще е белязано с мътилка.

Да, тя ще дойде.Но чак когато си замина.

Сигурен до смърт съм, че ще бъде там.

Легни до мен, кажи ми какво аз сторих.

Вратата все така затворена стои.

Тъй-както твоите очи.

Но сега най-после виждам слънце да блести.

Да, виждам го.

Пр: Каквото и да съм чувствал и някога знаел,

        време е най-после страницата да обърна.

        Затова сега стоя зад вратата тихомълком -

        дали да я отворя и при тебе да се върна?

       Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-

       сега стоя сам, болен, уморен.

       Ще дойдеш ли на спирката на влака?

       Защото аз съм този, който тебе чака.

       Или и ти си също непростен(а)?

Вземам този ключ и го заравям в теб.

Защото ти си също непростен(а).

Никога свободен,

никога мен.

Защото ти си също непростен(а).